Предложеният от управляващите Бюджет 2013 е класически пример на „копи-пейст”-  подходът на слабия ученик, който нито има идеи, нито желание за промени. Повече от очевидно е, че водената до сега икономическа политика не дава положителни резултати, но управляващите продължават с безпрецедентно твърдоглавие да преписват бюджетите си от предишните години. В традицията на последните няколко правителства в бюджета липсват:

-         политика за развитие на основните отрасли на българската икономика;

-         политика за развитие на регионите;

-         политика по доходите на различните категории и слоеве на населението.

Както вече е традиция за последните 15 години, данъчната ни система стоварва основната тежест върху средните и бедни слоеве от населението и облагодетелства една малка част свръхбогати. Това става чрез сваляне до минимум на преките данъци и вдигане на косвените (основен косвен данък е ДДС). Класически случай е т.нар. „плосък данък”, който нито една развита държава (включително такива крайно либерални като САЩ) не си го позволяват.

В защита на плоския данък доскоро бяха изтъквани два аргумента:

-         "необходимостта да освободят средства на бизнеса, за да може той да се развие";

-        "това ще повиши събираемостта на данъците".  

Развитие на бизнеса обаче не се наблюдава. Разви се единствено безразборното строителство по курортите, подкрепено от корумпираната администрация на общинско и министерско ниво. Държавата не направи нищо да насочи тези огромни, безсмислени и направо казано - вредни инвестиции, в производството. Практически нищо не бе вложено в реалната икономика, а освободените, благодарение на плоския данък средства, отидоха главно за консумация на "бедните" ни богаташи.

Сега няма средства в бюджета - защото няма реална икономика.

За да се види несъстоятелността на твърдението, че плоският данък повишава събираемостта на данъците също не е необходимо да се ходи далече. В повечето европейски държави събираемостта не е по-ниска, даже е по-висока, при това не при плосък данък, а при ясно изразена прогресивна скала! Което означава, че просто данъчна администрация в тези страни работи (за разлика от нашата).

Но "плоският данък" е само върхът на айсберга. Въобще данъчната ни система е насочена към облагодетелстване на тесен кръг от обществото. А в допълнение на това, този кръг не се стимулира да влага освободените си средства в производство. Това води до разпиляване на общественото богатство, а от другата страна - финансовото изстискване на обикновения гражданин и невъзможността му да участва на пазара, доубива и без това едва кретащия среден и дребен бизнес.

Необходима е принципна промяна на данъчната политика, като:

-         Замяна на настоящата „плоска” данъчна система с прогресивна и възстановяване на необлагаемия минимум в пределите на около 400 лв.;

-            Категорична промяна на съотношението между косвени и преки данъци в полза на преките данъци и намаляване тежестта на косвените;

-            Ясни стимули за инвестиране на свободните средства в реалното производство;

-            Агресивна, а не рестриктивна бюджетна политика, която по необходимост да допуска ограничен бюджетен дифицит.