Зелена партия в България/ЗПБ/ е учредена на 28.12.1989 г. в гр. София и регистрирана първоначално по Закона за лицата и семейството (ЗЛС), а впоследствие по новоприетия Закон за политическите партии (ЗПП).
Учредяването на партията е инициатива на Александър Каракачанов и група съмишленици. 276-те учредители са основно членове на неформалните дисидентски движения: Клубове за гласност и демокрация, Движение „Екогласност", Комитет за защита на Русе и др. Дни след учредяването си на 07.01.1990 г. ЗПБ влиза в Съюза на демократичните сили (СДС) и става една от водещите партии в него.
В състава на СДС, Зелена партия в България участва в изборите за Велико народно събрание, като парламентарната й група наброява 17 депутати. То приключва своята дейност с гласуването на новата Конституция на Република България, което доведе до разцеплението на СДС. Болшинството народни представители на ЗПБ гласуват в подкрепа на внесения проект. Оспорването на този политически акт от няколко тогавашни ръководни дейци на ЗПБ на Втората национална конференция довежда до тяхното отцепване от партията и присъединяването им към СДС.
В парламентарните избори за XXXVI Народно събрание през 1991 г. ЗПБ участва в коалиция „СДС - Либерали", а на изборите за XXXVII Народно събрание в коалиция ДАР (Демократична Алтернатива за Републиката). Броени гласове не достигат на коалицията да влезе в парламента.
На изборите за XXXVIII Народно събрание ЗПБ участва в коалиция ОНС (Обединение за национално спасение) и класира двама народни представители в неговия състав, като участва активно в законодателната  дейност на народното събрание. Най-известен е т.н. Закон за кредитните милионери.
На изборите за местни органи на властта през октомври 1999 г. ЗПБ бе сред десетте най-добре представили се партии с около 80 000 спечелени гласа за общински съветници и кметове. От нейните редици бяха избрани кметовете на общините Балчик и Златица.
В изборите за XXXIX Народно събрание ЗПБ регистрира заедно с ПК "Екогласност" коалицията НС "Отечество и Левица". Същата бе подкрепена от НПС "ОТЕЧЕСТВО" и редица партии и обществени организации, но не успя да събере необходимия брой гласове за влизане в XXXIX Народно събрание.
На парламентарните избори през 2005 г. Зелена партия е част от „Коалиция за България”. Няма избран свой депутат. Участва в изпълнителната власт със зам. министър на правосъдието и зам. областен управител на Бургаска област.
През 2007 г. Зелена партия участва самостоятелно на Евроизборите и печели 0,51% или около 10 000 гласа.
На местните избори, същата година, партията има избрани при самостоятелно явяване – 1 кмет на община, 8 кметове на кметства и 21 съветника.
На 5 юли, на обединителен конгрес, „Зелена партия в България” и новоучредената „Зелена България” се обединяват в една партия – „Зелена партия – Българските зелени”. Целта е обединение на зеленото пространство. За председател на обединената партия е избран Александър Каракачанов.
На 29.08.2009 г., в гр. София, се провежда Пети/ Извънреден/ конгрес на „Зелена партия- Българските зелени”. Причината да се проведе този конгрес е некоректното поведение на част от ръководството на партията и по-специално на зам. председателя – Трифон Грудев, в следствие на което, партията не се явява и на парламентарните и на Евроизборите.
Приет е Устав и Програма и е възстановено старото име на партията – „Зелена партия”, но с нов тип ръководство - двама говорители – Иван Иванов/бивш народен представител/ и Горица Кръстанова/Млади зелени/ и секретар - Александър Каракачанов.

Зелената партия е член на Европейската Зелена Партия (European Green Party).

Младежкият клуб на ЗП членува във Федерацията на Младите Европейски Зелени (Federation of Young European Greens).