Кипър е първият пост пред настъпващата към Европа пустиня
Средиземноморският остров, разположен на 500 километра от пристанищата на египетската пустиня, е свикнал с периоди на недостиг на вода. Но засилилата се честота и острота на тези епизоди доведоха до изчерпване на скромните запаси. Язовирите са празни. Ние сме на прага на катастрофа, казва за АФП д-р Костас Папаставрос, специалист по въпросите на климатологията и околната среда. Според Папаставрос жителите на Острова на Афродита не са взели достатъчно на сериозно въпроса с намаляването на валежите, както и научните предупреждения за мрачните сценарии в модела за развитие. "Ситуацията е много сериозна. Изправени сме пред криза", потвърди говорителят на новото правителство Стефанос Стефану. От октомври насам са паднали само около 100 милиметра валежи в Ларнака и Никозия, което е съответно 31% и 44% от нормалното. "Сушата тази година е една от най-лошите от един век. Ние сме изправени пред последиците на промяната на климата и данните от статистиката го показват", отбелязва д-р Папаставрос.
Според данните от националната метеорология през последните 20 години валежите са били 15 пъти по-малки от нормалното, изчислени за периода 1900 - 2005 г. За половин век те са намалели с около 15 процента, докато средногодишната температура се е увеличила с един градус. В началото на годината правителството на бившия президент Тасос Пападопулос взе спешно решение за изграждане на станция за обезсоляване на морска вода близо до Лимасол. Но тя ще влезе в действие едва през октомври. Дотогава нуждите ще се покриват частично от съществуващите две инсталации. Неговият наследник Димитрис Христофиас взе драконовски мерки, като на първо време бе решено да се намалят с една трета доставките на вода за местните ВиК компании. В Никозия подаването на вода дори бе ограничено три пъти седмично в продължение на 12 часа. Освен това беше решено на съществуващите пристанища да се изградят докове, на които да могат да се разтоварват най-малко 8 млн. тона кубически метра вода от кораби-цистерни. Въпреки пределната мобилизация доставянето на вода по море среща трудности при доставката поради липса на инфраструктура - не е завършил монтажът на тръбите под земята за захранването на потребителите.
Испания отново се изправи пред война
На другия край на Европа водната криза докара Испания до ръба на "водна война" между различни региони. Социалистическото правителство, което отначало беше против прехвърлянето на вода от една провинция в друга, направи обратен завой и разреши Каталуня да черпи вода от река Ебро, която е в съседен Арагон, отбелязва в. "Гардиън". Това пък разгневи южни провинции като Мурсия и Валенсия, които също поискаха подобна привилегия. И двете са важни туристически дестинации и земеделски производители с намаляващи водни резерви. И в двата региона управлява опозиционната Народна партия, която твърди, че кабинетът на Сапатеро мотивира политически водните си действия. Правителството вижда решение на проблема в изграждането на заводи за обезсоляване на вода. Досега са построени 6, а в проект са още 18. Догодина през май такава инсталация трябва да заработи и край Барселона. Каталуня е един от най-засегнатите райони от сушата - най-тежката за последните 60 години. Язовирите, снабдяващи Барселона и региона с питейна вода, са пълни до едва една четвърт от капацитета си. Ако спаднат до 15%, стават практически неизползваеми, предупреждават експерти. Властите в Барселона са взели и допълнителни мерки - фонтаните в града и душовете по плажовете са спрени, пръскачките и пълненето на басейните е забранено, учениците минават специално обучение, за да бъдат научени да пестят вода.
Засушаването променя земеделието
Целият средиземноморски пояс на най-южните покрайнини на Европа трябва да се нагажда към новата ситуация. Земеделието в Кипър, Испания и други засегнати региони се променя под натиска на природното бедствие. Според властите на Острова на Афродита трябва да се даде предимство на средиземноморските култури за сметка на такива, изискващи много вода. Водещи имена като "Пайъниър", "Монсанто" и други биотехнологични компании се опитват да създадат нови сортове царевица и култури, издържащи на липса на вода, разказва Ройтерс. "Разработваме растения, които са в състояние да поддържат производителността си и в най-сухите години", казва Бил Нибур, вицепрезидент за изследвания и развитие в "Пайъниър", подразделение на "Дюпон" (DuPont). "Сушата е глобален проблем и ние сме наясно със заплахите, създавани от промените в климата", отбелязва Нибур.
Биотехнологичните компании съчетават конвенционални методи с генно инженерство, за да се възползват от промените в климата. "Монсанто", световният лидер в генно променените култури, отдавна прави тестове в сухите части на Канзас, Небраска и Южна Дакота. Швейцарската "Синджента" също има няколко теста комплекса в различни части на САЩ. Компаниите засега се съсредоточават върху царевицата, тъй като тя не само е основа на много промишлено обработени храни, но и е основна храна за добитъка.
Посоката на проучванията е заложена от десетилетия, но придоби нова актуалност през последните години, обявени от учените за най-сухите и горещи от началото на измерванията на температурите по света. Недостигът на вода вече струва милиарди долари годишно, тъй като реколтите спадат, а цената ще продължи да се увеличава, ако прогнозите на учените и официалните власти се окажат верни.
("Дневник"/Reuters)
