Комисарят по въпросите на околната среда Янез Поточник заяви: „Благополучието на европейците и на хората в целия свят зависи от предоставяните от природата стоки и услуги. Ако не се справим с причините за това намаляване и не действаме за спешното му прекратяване, можем да платим твърде висока цена в бъдеще.“
Пресноводните мекотели са най-застрашената група, която е оценявана до момента. Пресноводната мида на Шпенглер ( Margaritifera auricularia ), някога широкоразпространена, се среща днес само в няколко реки във Франция и Испания. Вписана понастоящем като сериозно застрашена, през 80-те години на ХХ век е считана за почти изчезнала. Този вид е един от двата, за които е създаден План за действие на европейско равнище. Съществуват също и текущи програми за съхранение, които дават надежда за бъдещето ѝ.
"Данните потвърждават тревожното положение с мекотелите в Европа", заяви Анабел Кътлод, координатор за Европейския червен списък от IUCN. „Като се добави и високото равнище на заплахата за пресноводните риби и земноводните, става ясно, че европейските пресноводни екосистеми наистина са изправени пред сериозни заплахи, изискващи спешни действия за съхранение."
Пресноводните риби също са много застрашени, особено вследствие на замърсяването, свръхулова, загубата на местообитания и заселването на чужди видове. Съществува риск особено за есетрата, като седем от осемте ѝ европейски вида са сериозно застрашени.
В категорията на васкуларните растения са включени дивите „събратя“ на културните растения — жизненоважни за хранителната сигурност, но все пак често пренебрегвани за съхранение. Сериозно застрашеното Beta patula е вид цвекло, подобно на видовете култивирано цвекло и представлява важен генен източник за засилването на вирусоустойчивостта. Други културни растения, които показват тревожни равнища, са захарното цвекло, пшеницата, овесът и марулята, които са икономически значими култури за Европа.
Все пак има положителни новини; оценката подчертава успеха на добре замислените мерки за съхранение. Много видове, защитени по Директивата за местообитанията на ЕС и включени в мрежата от защитени зони на „Натура 2000“, понастоящем са подобрили шансовете си за оживяване. Centranthus trinervis , изчезващо в Корсика растение, бе преместено в по-ниска категория: от „сериозно застрашено“ до „застрашено“ вследствие на строги защитни мерки в единствената територия, където се среща. Освен това контролът на инвазивни видове от типа на растения, кози и плъхове донесе полза за по-голямата част от застрашени земни охлюви в Мадейра през последните десет години.
История на досието
Европейският червен списък — съставен със същите критерии като Световния червен списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), но само за Европа — представлява преглед на статуса на съхранение на около 6000 европейски видове (бозайници, влечуги, земноводни, пресноводни риби, пеперуди, водни кончета, и отбрани групи бръмбари, мекотели и васкуларни растения). Той определя застрашените от изтребление видове на регионално равнище, така че за подобряването на статуса да могат да се предприемат действия. Европейската комисия основно финансира съставянето на Европейския червен списък. На видовете се отрежда една от осемте категории застрашеност. По-специално вписаните като „сериозно застрашени“, „застрашени“ или „уязвими“ видове носят общото описание „застрашени".
Списъкът е съставен от Програмата на IUCN за световните видове, регионалните бюра на IUCN за Европа, Специалната комисия на IUCN за оживяване на видовете и нейната мрежа от експерти, както и няколко партньора, между които „Съхранение на пеперудите в Европа“, Европейското общество за безгръбначни, както и Музеят за естествена история в Берн (Швейцария).
Европейският съюз намира противодействие за застрашените пресноводни риби, мекотели и други форми на биоразнообразие в новата Стратегия за биологичното разнообразие , приета през май тази година. Амбициозната нова стратегия има за цел да спре загубата на биоразнообразие и предоставяните от екологичните системи услуги до 2020 г. Има шест главни цели и 20 действия в подкрепа на постигането на целта за Европа. Целите обхващат:
пълно прилагане на законодателството на ЕС за природата и опазването на биоразнообразието
по-добро опазване на екологичните системи и по-„зелена“ инфраструктура
по-устойчиви земеделие и гори
по-добро управление на рибните запаси
по-строг контрол върху инвазивните чужди видове
засилване на приноса на ЕС за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб.
За допълнителна информация:
Фотографии с висока разделителна способност могат да се свалят от http://tinyurl.com/cecpg5c
Информационен видеоматериал е налице на tvlink.org
За контакти :
Joe Hennon (+32 2 295 35 93)
Monica Westeren (+32 2 299 18 30)