Но да караме по ред. Преди всичко не е проведен реален обществен дебат по този въпрос. Имаше опити за това преди време, но, забележете, преди да се знаят окончателните договорености, които бяха тайна. Сега, макар че все още не всичко е известно, картината е зловеща и едва ли ще има дебат.
През февруари 2008г., в Бургас, се проведе референдум ЗА или ПРОТИВ нефтопровода. Денят беше един от най-студените през годината. Въпреки това, около 50000 души отидоха до урните, от тях 98% казаха НЕ на нефтопровода. На референдум в Поморие около 70% - също бяха против. По отношение генералните изводи, които се правят от анонимни проучвания, можем да кажем, че не са представителни за истинското отношение на хората от Бургаска област по отношение на нефтопровода. Хората разбраха каква голяма опасност ги грози.
Но какво представлява, все пак, този тръбопровод? Предлага се да се построи нефтопровод от Бургас до границата с Гърция, оттам до Александруполис на Егейско море. Целта е да се избегне минаването на танкери през Босфора. Нефт ще идва от Русия/ може би и от Иран,което не е сигурно / с танкери с тонаж 100000-150000 тона. Ще влизат в залива в Бургас/!!/за разтоварване. Съгласно проекта, за по-икономично /!!!/ няма да се строи специално нефтопристанище, а ще се използва това на Лукойл. Разтоварването ще става с т.н. монобуй. Това е закотвена шамандура, около 70-80 тона, чрез шлангове, дълги 200-300м. От монобуя ще се прехвърля нефт до хранилището на брега. Всеки ден се предвижда да разтоварват по 2-3 танкера, като дебитът на прехвърляне е 10000 тона/час. Оттук започват проблемите. Нашият залив не може да приема такива танкери, поради неголямата дълбочина. Необходимо е удълбаване на широк периметър за маневриране.Това ще наруши не само био-разнообразието, но и структурата на залива. Макар и широк, малката дълбочина ни пази от големи вълни. Това е затворен залив, който трудно и дълго се чисти от природата. Около монобуя винаги има разлив на нефт около 1-2 тона.Така ще е при всеки кораб. В света за почистване на един барел разлят нефт се харчат 10000 долара във вода и 100000 долара на суша. Да не се забравя и за евентуални разливи по трасето.
А какво предлагат да печели България? Около 1000 души да работят при строежа и около 200 при поддръжката. И 35 млн. долара годишно като транзитна такса. А нефтопроводът няма да е българска собственост. Това е, което ни очаква.
Този въпрос има развитие в много направления. Танкерите няма да се обслужват от български екипажи. Те ще се строят в гръцки корабостроителници. Гърция предвижда да строи нефтозавод в Александруполис. Тогава какво ще стане с нашия завод в Бургас? България сега залага почти само на туризма, който ще замре след построяване на тръбата.
Също така се предвижда капиталовложенията да се върнат след 20 години, при условие да работи толкова години. Да се чудиш как български представители са приели такива условия?
Три страни ще участват в строежа- Русия, Гърция и България. В Гърция, новият премиер – Георгиос Папандреу, се обяви против нефтопровода, заявявайки открито, че тя е в интерес само на Русия. С това изявление няколко дни преди изборите в Гърция, той показа,че е голям политик и държавник и ПАСОК спечели изборите. А кой ще защитава интересите на България?
Против нефтопровода има силни и ясно изразени позиции. Решенията за тръбата са факт още преди изборите и натиска за изпълнението им е голям. Действията на отговорните фактори показват желание за пълна проверка на всички предишни решения.
Нека разбирането, че защитават интересите на България и народа им помага.
А ние да не забравяме, че има проекти НАБУКО, ЮЖЕН ПОТОК, нефтопровод Бургас-
Вльора/ Албания /...
През февруари 2008г., в Бургас, се проведе референдум ЗА или ПРОТИВ нефтопровода. Денят беше един от най-студените през годината. Въпреки това, около 50000 души отидоха до урните, от тях 98% казаха НЕ на нефтопровода. На референдум в Поморие около 70% - също бяха против. По отношение генералните изводи, които се правят от анонимни проучвания, можем да кажем, че не са представителни за истинското отношение на хората от Бургаска област по отношение на нефтопровода. Хората разбраха каква голяма опасност ги грози.
Но какво представлява, все пак, този тръбопровод? Предлага се да се построи нефтопровод от Бургас до границата с Гърция, оттам до Александруполис на Егейско море. Целта е да се избегне минаването на танкери през Босфора. Нефт ще идва от Русия/ може би и от Иран,което не е сигурно / с танкери с тонаж 100000-150000 тона. Ще влизат в залива в Бургас/!!/за разтоварване. Съгласно проекта, за по-икономично /!!!/ няма да се строи специално нефтопристанище, а ще се използва това на Лукойл. Разтоварването ще става с т.н. монобуй. Това е закотвена шамандура, около 70-80 тона, чрез шлангове, дълги 200-300м. От монобуя ще се прехвърля нефт до хранилището на брега. Всеки ден се предвижда да разтоварват по 2-3 танкера, като дебитът на прехвърляне е 10000 тона/час. Оттук започват проблемите. Нашият залив не може да приема такива танкери, поради неголямата дълбочина. Необходимо е удълбаване на широк периметър за маневриране.Това ще наруши не само био-разнообразието, но и структурата на залива. Макар и широк, малката дълбочина ни пази от големи вълни. Това е затворен залив, който трудно и дълго се чисти от природата. Около монобуя винаги има разлив на нефт около 1-2 тона.Така ще е при всеки кораб. В света за почистване на един барел разлят нефт се харчат 10000 долара във вода и 100000 долара на суша. Да не се забравя и за евентуални разливи по трасето.
А какво предлагат да печели България? Около 1000 души да работят при строежа и около 200 при поддръжката. И 35 млн. долара годишно като транзитна такса. А нефтопроводът няма да е българска собственост. Това е, което ни очаква.
Този въпрос има развитие в много направления. Танкерите няма да се обслужват от български екипажи. Те ще се строят в гръцки корабостроителници. Гърция предвижда да строи нефтозавод в Александруполис. Тогава какво ще стане с нашия завод в Бургас? България сега залага почти само на туризма, който ще замре след построяване на тръбата.
Също така се предвижда капиталовложенията да се върнат след 20 години, при условие да работи толкова години. Да се чудиш как български представители са приели такива условия?
Три страни ще участват в строежа- Русия, Гърция и България. В Гърция, новият премиер – Георгиос Папандреу, се обяви против нефтопровода, заявявайки открито, че тя е в интерес само на Русия. С това изявление няколко дни преди изборите в Гърция, той показа,че е голям политик и държавник и ПАСОК спечели изборите. А кой ще защитава интересите на България?
Против нефтопровода има силни и ясно изразени позиции. Решенията за тръбата са факт още преди изборите и натиска за изпълнението им е голям. Действията на отговорните фактори показват желание за пълна проверка на всички предишни решения.
Нека разбирането, че защитават интересите на България и народа им помага.
А ние да не забравяме, че има проекти НАБУКО, ЮЖЕН ПОТОК, нефтопровод Бургас-
Вльора/ Албания /...
Здравко Колев
Зелена партия - Бургас
