Зелената партия  винаги е заявявала готовността си да участва във всякакви спорове и дебати, които биха помогнали да си изясним позициите по различни жизнени проблеми на зеленото движение и зелената политика у нас, в европейски и световен мащаб. Да постигнем яснота не само за себе си, но и за обществеността в България, която, убедена съм, все по-активно и по-загрижено се вълнува от проблемите на екологията.

Нормално е една партия да взима отношение чрез свои документи, декларации, становища, изявления в медиите по въпроси, които смята за важни. По този начин партията заявява своите възгледи, напипва обществените настроения, ориентира се в разпределението на силите, търси източници за генериране на нови, напредничави и най-вече реалистични идеи за бъдещето. Нормално е информационният поток в случая да е насочен преди всичко към онези обществени групи и политически партии, които са с близки, сродни платформи, идеи и виждания. Нормално е да има активен информационен обмен между хора и групи със сходни интереси.

Естествено, не е възможно по всички въпроси да се постигне идеално съгласие, необходимо е да се водят спорове, дебати, да се търси консенсус, но е абсолютно задължително това да се прави по един цивилизован начин, с уважение към мнението на другия. Освен това не бива да се допускат персонални нападки, да се разпространяват клевети, нанасят обиди и да се засягат честта и достойнството. Да се проявява псевдоинтелектуално високомерие, да се допуска самонадеяна увереност за „притежание” на истината от последна инстанция.

Не приемам на Зелената партия да бъде инкриминирано предателство на зелените идеи, а нейният лидер Александър Каракачанов да бъде демонизиран едва ли не като национален враг. Не приемам демонстрацията на почти животинска омраза и нетърпимост (по-специално в писмата на Георг Тупарев). Да наричаш колегите си от близката по идеи Зелена партия „покорна рая”, да обявяваш документите и писмата на тази партията за „абсурден поток” и „блудкави излияния”, да декларираш срама си, „че като част от Homo sapiens имаш нещо, което те свързва с човек, който изпитва отвращаваща носталгия за времената, когато българското военно производство беше отговорно за хиляди осакатени от мини деца.” Ехооо! Има ли чуваемост? Къде е у г-н Каракачанов е казано, че тъгува за „онези времена”? Ако той тъгува за нещо, както аз го разбирам, то това са пропилените  възможности да получим икономическа печалба от военната си промишленост, така безумно разхитена, ограбена, отнета ни от хора и сили, на които явно не им пука за българските национални интереси. Това бе промишленост, която ни носеше 3 милиарда щатски долара годишно. Що се отнася до осакатените деца, то, без да крия собствения си ужас от тази реалност, ще кажа, че все пак цялата отговорност тук пада върху онзи, който употребява оръжието за едни или други цели. Виновен е не пистолетът, а стрелящият човек, негова е моралната и юридическата отговорност. Защото с оръжие може и да се защити човешки живот, да се отстои национална сигурност... Колко много проблеми бихме могли да решим сега с тези пари! И да има за онкоболните, за университетите, за моята учителка от детската градина, която наскоро видях да рови в кофата за смет... Всички би трябвало да страдаме за обедняването на България, ако сме честни и достойни нейни граждани. (Не обичам съкращението БГ, виждам в него нещо автомобилно, техническо, да не кажа - неуважително).

Какво друго, ако не пълна неспособност да чуеш другия има в натъртвания едва ли не като мантра „постулат”, че „всякакво сближаване е невъзможно не само сега, но и в бъдеще”. Тук г-н Тупарев като че ли иска да убеди сам себе си: „Никога!” Но дава ли си сметка този боец на „чистата идея”, колко вредна за зеленото движение може да бъде неговата категоричност?  Първо, струва ми се, че подобно поведение може само да отблъсне нашите симпатизанти. Какви са тези зелени партии, дето не могат да се разберат помежду си! И то в момент, когато показателите и на двете зелени партии са ниски. А след като сме политически партии, то трябва да мислим и за предстоящите избори, президентски и местни, иначе защо сме се позиционирали на политическата арена? А какви резултати можем да очакваме, ако силите ни се разпръскват или се хабят за борба помежду ни? Толкова ли нямаме нищо общо, на което да стъпим и да обединим усилия? Ами ако и ние, Зелената партия, възприемем стила на конфронтация и обявим, че „определени хора, купени с дебели портфейли” правят всичко възможно  за да отслабят зеленото единство у нас? И посочим с пръст някои „непримирими” Зелени? Само че не се надявайте, няма да го направим! Необоснованите и неподплатени с доказателства обвинения не са наш патент!

Ще призная, че по въпроса за развитието на ядрената енергетика съм особено чувствителна. Семейството ми плати прескъп данък – здравето и живота на моите украински баба и дядо, които станаха жертва на Чернобилската катастрофа. Този тъжен факт от семейната ни историята и до днес не ми дава покой.

Да, в Хартата на Европейските Зелени ясно е казано, че „Зелените са за Европа без ядрена енергетика, заради гражданските и военни заплахи, които тя поставя, заради бремето, с което тя натоварва бъдещите поколения и заради системата за безопасност, която тя изисква.” Нека никой не се съмнява, че Зелената партия също е „за” Европа без ядрена енергетика. Само че това нещо е реализуемо в по-далечна перспектива. Нереално е да очакваме всички АЕЦ в Европа да бъдат закрити в близко време. Неразумно е да искаме закриването на АЕЦ „Козлодуй” сега, когато сме ударили икономическото дъно и имаме нужда от укрепване на нашата енергетика. Защото няма как да сме политически независими, ако не подсигурим икономическата си независимост, а каква икономика можем да развиваме без стабилна енергетика? Зелената партия казва „да” на приоритетното разработване на децентрализирани и възобновяеми алтернативни източници на енергия. Но нещата не се случват сякаш с махване на вълшебна пръчка. Предстои един относително дълъг период на преход към повсеместно ползване на тези източници на енергия, през който ще трябва да се търси компромис. Именно АЕЦ като че ли ще бъдат този компромис, тъй като те все пак, при правилна експлоатация и качествена система за сигурност, предлагат енергия с минимални емисии на парникови газове. АЕЦ са „необходимото зло” сега, когато планетата се задъхва от вредни емисии, причинени предимно от изгарянето на фосилни горива. Когато сме изправени пред глобално затопляне, климатична катастрофа и в крайна сметка – пред реална заплаха за живота на Земята.

Въпросът с АЕЦ „Белене” е доста сложен, тъй като там вече са похарчени десетки милиарди левове. Дали да прежалим тези пари или все пак да се опитаме да извлечем възможната полза за страната?  Да не забравяме, че политиката е изкуство на възможното, според знаменитото Бисмарково определение.

Признавам, че някои разсъждения на г-н Тупарев за „идентифициране на зелената демагогия .... чрез „отворени системи” не са ми съвсем ясни. Както не са ми ясни и доста други негови опити за теоретизиране, за правене на исторически аналогии и др. Терзаят ме и покушенията срещу българския език от типа на „никога няма да спра да се смайвам”, „без да губим чувство за критично тълкуване” и „когато гледаме играта на свещите”. А немалкото граматични и правописни грешки просто не желая да коментирам.

Но като българка най-много ме засяга лъхащият от писмото нихилизъм на автора по отношение на България. „Нашето малко общество” било „изолирано от външния свят”, според „българските новинарски разбирания”, „София е център на галактиката, а нейната периферия достига до Скопие и Москва”. И накрая – черешката: „Същото до голяма степен е в сила и при нашето зелено движение”! Благодарим, както се казва!

Любопитно е, че след като определя своите опоненти в „БГ – това са мафията, олигархията, ДС”, г-н Тупарев насочва гнева си най-вече срещу  онези, които уж водят прикрита война и се „продават за зелени”. Тук идва и призивът - „да се самоизчистим от тези хора”! Ал. Каракачанов коментира тези думи по следния начин:”Ох, колко ми е познат този призив! И отпреди десети ноември, а и след десети...” Изкушавам се да направя още една аналогия. Наскоро четох интересна статия от Михаил Епщейн, изследовател на творческото наследство на Ленин. Авторът споделя, че е впечатлен от една характерна черта, която се проследява както при Ленин, така и при Маркс: и двамата много по-силно се разпалват, когато спорят с близки съюзници, отколкото с преките си противници. „Ако си припомним „Комунистическия манифест”, пише Епщейн, то там полемиката с буржоазните възгледи заема по-малко място. Главното е полемиката с останалите разновидности на социализма: пруски, дребнобуржоазен, утопически... И за Маркс, и за Ленин в борбата за лидерство е по-важно да влязат в сблъсък с „почти своите”... Дали и в нашия случай нямаме просто един стремеж към лидерство, политическа ревност или може би комплекс? Или дори страх от откровен и сериозен диалог?

Лесно е да се пишат колажни експресии („Некои съображения от Мачу Пикчу”), трудно е да се работи системно, с разум и овладени емоции. Изграждането на партия, в това число и на зелена, е къртовски труд, рицарска саможертва, ако щете, то изисква задълбочено усвояване на знания и трупане на опит, умение да се контактува с хората, да се печелят съюзници и симпатизанти. В това отношение Зелената партия в България има предимството да съчетава енергията на младото попълнение и мъдростта на „опърленото в битките” по-старо поколение, което е участник в борбата срещу тоталитаризма, за демокрация и за утвърждаване на зелените идеи в нашето общество. И млади, и стари от Зелената партия сме готови за сериозен, задълбочен разговор. Разговор, в който логиката, научната аргументация, силата на фактите и връзката с реалността да са водещи. И да сме наясно, че това, което искаме да правим като зелени, е в името на обществения интерес, а не заради някакви кариерни напъни или желание за лично облагодетелстване.

Ако всички зелени не се вразумим, и то навреме, историята просто ще ни изхвърли зад борда!

С уважение,

Марина Драгомирецкая

Член на ИС и международен координатор на Млади Зелени

Член на ИС на Зелена Партия

Член на ИС на Cooperation and Development Network for Easter Europe (www.cdnee.org)

Ето и писмото/пуснато по НПО-листата/, което стана повод за тези разсъждения.

2010/12/24 Georg Tuparev <Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.>

Здравейте,

Надявам се тези редове да достигнат читателите си преди Коледа, но в Южна америка (където съм в момента) всичко е "маняна" - дори и интернета...

Преди няколко дни заведох сина си за първи път на Мачу Пикчу. Отидохме сами, без екскурзовод, без автобус и без други дандании, защото исках да му дам урок по история, който той няма да забрави. Това ме накара да се замисля и за по-земни неща, като зеленото движение в БГ. Ето и резултатът на моите размишления ... под формата на пожелания за следващата година.

Когато Писаро за първи път достига столицата на империята на Инките - Куско, той намира един високо развит културен, икономически и аграрен център, който поддържа 30 мил. население (сега Перу едва изхранва 20 мил.). Едно от нещата, които най-много го удивлява е развитата социална система и хармонията в ковто хората живеят с природата. Но той бързо намира и нейната голяма слабост - с днешни думи - липса на демокрация. Измамвайки и убивайки Инката той успява с около 200 души да превземе и подчини на испанската корона една цяла империя. Подобно нещо грози и зеленото движение (както и крехките наченки на гражданско общество в БГ). Причината е в изкривеното тълкувание на понятието "демокрация". Нямам претенции да бъда политолог и вместо да се впускам в дълбините на една дискусия (от които вероятно няма да изплувам читав) просто ще дам своите пожалания в каква посока ми се иска "демократичността"  при зеленото движение да се развие:
- да се престане да се разглежда демократичността като форма на тотален конзенсус, а да се разбира като форма на доверие към тези, които избираме да ни представят като група. Стремежът на много от нас да контролират всичко и всеки води до изостряне на междуличностните отношения и до парализа.
- да се разбере, че демократичността включва и норми на поведение, където изслушването и уважението на чуждото мнение са задължителни и където воденето дори и на разгорещена дискусия не е равносилно с лов на вещици.
- много хора бъркат демократичността с демагогия. Да, чужди мнения трябва да се изслушват, но това не значи, че в едно общество всеки може да налага всякакви норми, стойности или "истини" (пример - ако някой твърди, че ядрената енергия е екологично чиста, ние трябва да изслушаме аргументите, но не значи, че това трябва да е и наша политика или че тази личност има място в нашето зелено общество - дори и тя или той да се представят като наши автентични членове).
- демократичността е динамичен процес. Това, което е вярно днес не е вярно и утре. Едно от директните следствия на този факт, е че демократични общества нямат една личност като лидер а и лидерството често се прехвърля като щафета от един на друг. (Ако постът на убитият инка е бил поет от друг, Писаро на дали ще е извоювал такава лесна победа).
- освен да делегираш отговорности на други, демократичността изисква и да познаваш своите собствени граници.  Част от искуството да си демократ включва и подготовката на нови поколения и разбирането кога да се оттеглиш.

Зелената демагогия, която наблюдавам, не се дължи само на липса на истинска демократичност в нашето малко общество. До голяма степен тази демагогия се дължи и на нашата изолираност от външният свят. Когато моята съпруга за първи път посети БГ и гледа български новини по телевизията направи коментара, че според българските новинарски разбираня София е центърът на галактиката, а нейната периферия достига до Скопие и Москва. Същото до голяма степен е в сила и при нашето зелено двичение. Никога няма да спра да се смайвам, когато чуя коментари като "абе какво ме интересува какво е в Германия, аз живея в България...". Като хора, твърдящи, че разбират от законите на екологията точно ние най-добре трябва да разберем значението на "отворените системи". Знаейки какво е в Германия или някъде другаде по света ние ще се научим много по-лесно да идентифицираме демагогията - наша българска или вносна (ако познаваш чуждите зелени движения, ще знаеш, че ядрена енергия и петролопроводи не са съвместими със зелени разбирания). Второто ми пожелание е нашето общество през 2011 да се отвори (без да загубва чувството си за критично тълкуване).

Следващото ми пожелание е свързано със зелената политичност. За много от нас думата политика е мръсна дума. Трябва да се разбере, че колкото и благородни да са целите на опазването на пеперудките или на бръмбарите рогачи, тези цели нито са изпълними без зелена политика, ното сами по себе си ще допринесат до някаква значима промяна към добро. Първо, като интелигентни хора ние трябва да разберем, че всеки един от нас има обществени задължения, които включват и голяма доза политичност. Ние не само сме длъжни да упражняваме правото ни на избор, но и като хора, които твърдят, че разбират на къде е тръгнал света, да бъдат активни просветители и да взимат страна в партийни дискусии. Нека да добавя, че зелената политика не е  свързана само с въпросите на екологията. Тя включва всички аспекти на съвременното общество. Тя е многостранна, комплексна ... и много много интересна. Да, в БГ политиката е мръсна, но до голяма степен това се дължи на факта, че хора като нас бягат от политическа отговорност. Този политически псевдо-неутралитет не ни помага да излезем от блатото, в което се намираме, а само го прави още по-дълбоко и по-непрозрачно. Ако някой още не е разбрал - да бъдеш или не зелен политик (или активно да изповядваш такива разбирания) не е да бъдеш в лявото или в дясното, а е да живееш в 20ти или 21ви век. Да живееш в бананова република или в модерна европейска демокрация. Да мислиш само за себе си или да дадеш шанс и на идните поколения.

Идва Коледа. Някои от нас са уважили традицията на постенето - един вид пречистване. Много ми се иска през следващите месеци нашето движение също да мине през една фаза на пречистване. Смея да твърдя, че 21ви век ще бъде векът на зеленото общество. Това го знам не само ние, но и това се знае от нашите опоненти. В БГ това са мафията, олигархията, ДС. Освен откритата война, която се води срещу нас има и прикрита. Пожелавам си ние да имаме смелостта да се самоизчистим от хората, които се опитват да се продават за зелени а са в нашето общество само за да го цепят и отслабват. Повечето демократичност, отворенос и политичност ще ни помогнат да преминем успешно през едни такива зелени пости.

Вместо обичайните дядо коледи ви изпращам една снимка от Мачу Пикчу. Единственият град, който испанците никога не са открили. Градът в облаците, градът, в който хората и природата са живяли в пълна хармония много преди да е имало зелени. (Изпращането на тази снимка не ме освобождава от задължението ми да покажа останалия си снимков материал придружен с задължителните разкази :-)

Коледа е семеен празник. Коледа е времето, когато ние премисляме миналото и кроим надеждите за бъдещето. Коледа е времето, когато гледаме играта на свщите и се замисляме и за неща, които не са само част от нашето банално всекидневие. Много ще се радвам ако моите писания също допринесат за една или две такива мисли.

На вас и на вашите семеиства пожелавам Весела Коледа и много здрава, успешна и зелена Нова Година


Георг Тупарев