Отворено писмо до ПП „Зелените”
Колеги,
За пореден път имаме „удоволствието” да бъдем охулвани* от г-н Борислав Сандов - член на вашето ръководство. Нито интелектуалната мощ, нито обществената значимост на това лице биха ни дали основание да му обърнем внимание, ако изявленията му по адрес на Зелената партия не ставаше в контекста на човек, представящ позицията на ПП „Зелените”. А упоритото мълчание на останалата част от вашето ръководство ни навежда на мисълта, че това е наистина позиция на партията ви, с която, както е известно, сме членове на Европейската зелена партия. За какво става дума?
Оказва се, че всички несъгласни с позицията на ПП „Зелените”, която се изразява от Сандов, по това да участва или не България в „Южен поток” са „агенти на българските и руските секретни служби”. А щом Зелената партия е „за” Южен поток, то ,ерго, тя е пълна с такива и те диктуват политиката й. Да, наистина характерна позиция за една партия, но не от тези времена и не демократична! Г-н Сандов, който е не само незрял, но и млад човек не си спомня (макар, че би трябвало да е чел), че похватът „агент на чуждо разузнаване" е характерен за болшевишките партии, които са го прилагали към всеки, който е неудобен или просто мисли различно. Което доказва, че болшевишкият начин на мислене не е патент само на болшевиките, нито на една отминала епоха. Мълчанието на останалата част от вашето ръководство към тези похвати на г-н Сандов означава, че или той ви е взел страха или, че вие споделяте този начин на политическо мислене и действие. Не знам кое е по-лошото от двете!
Но, ако развитието на демократичното мислене в ръководството на ПП „Зелените” си е въпрос на вашата организация, то оценката на проекта „Южен поток” е изключително важна за българското общество. Тя има две страни – чисто икономическа и политико-социално-психологическа.
Не е необходимо да си икономически гений, за да ти е ясно, че преминаването на енергийно трасе през страната е финансово изгодно, защото за това ти се плаща. И това няма никакво отношение към зависимостта или не към държавата, от която идва транзитуемият продукт. По-скоро обратното, последната е заинтересована да поддържа добри отношения със страната, по чиято територия минава трасето. Нека да си припомним газовата война между Украйна и Русия. Финансовите приходи и засилването на геополитическите позиции са тези, които карат всяка една страна да бъде силно заинтересована от такива проекти. Да заемат нашето място в проекта „Южен поток” са готови веднага и Румъния, и Турция. Особено последната, която го разглежда като една допълнителна възможност да увеличи и без това силните си геополитически позиции с възможности за натиск върху Европа. Ако страдах от симптоматиката на г-н Сандов би трябвало веднага да го заподозра, че работи за турските тайни служби. Но не страдам и затова не го подозирам.
По-важно е обаче да се спрем на болестотворния начин на мислене, който стои в основата на този подход към икономическите проблеми на страната. Той се корени в един дълбок политически провинциализъм, който ни тласка винаги да търсим „по-големия брат”.
Желанието да бъдем забелязани и погалени по главата от него, в съчетание с комплексарщина и сервилността на дребния хитрец, ни кара да забравим и национални интереси, а и просто една обикновена човешка порядъчност. Така преди 10 ноември бяхме готови да станем 16-та република, а след това станахме по-правоверни и от новия папа, на който се врекохме! Какви бяха последствията от това? Само няколко примера...
Филип Димитров, като премиер (1991 г.) стъпи на Голанските възвишения и обеща страната ни да престане да изнася оръжие. След това обещание-изявление редица щатски фирми се намърдаха в освободената ниша за търговия с оръжие в арабските държави. Показателен е фактът, че съветник на Филип Димитров бе Алекс Алексиев (служител на корпорацията RAND, пряко свързана с американския военно-промишлен комплекс). Няма нужда да влизаме в шизофреничните схеми за шпиони – нещата си бяха открити, може да се каже официални. Филип Димитров лесно се поддаде на натиска от различни страни (поради горепосочените характериологични особености на политическия ни „елит”, а и поради собствените психологически комплекси) и България се лиши от милиарди бюджетни приходи, а населението на цели региони в страната от поминък **. Понастоящем Алекс Алексиев в свои интервюта ни обяснява как е можело още през `90-те години да работим за евтин газ от Катар (интересно защо тогава не е съветвал премиера си за това?) и настоява да разработваме залежи със шистов газ. За последното постоянно говори и американският посланик, който повече напомня търговски посредник, а не представител на могъща държава. Интересното е, че и двамата не отварят дума нито за екологичните последствия от подобна разработка, нито за нейната икономическа ефективност.
По подобен начин бяха съсипани и руските ни пазари, което имаше убийствени последствия за селското стопанство и преработвателната ни промишленост. То започна с уникалната за историята на дипломацията закана на тогавашния министър на външните работи Стоян Ганев, че ще съди Русия. За какво и как – никой не си спомня, защото още тогава бе ясно, че това е чисто политическо изхвърляне в угода на новия голям брат в стила „вижте колко съм ви предан”. За Русия от това нищо не последва, но икономическите последствия за нас бях плачевни, защото новият голям брат не осигури срещу нашата преданост алтернативни на руските пазари. Естествено, понастоящем Стоян Ганев не живее в България, той е един от първите министри, който останаха на гурбет в чужбина.
Сега някои се сърдят, че Русия „не ни била истински приятел” и не стига, че ни продавала скъпо газ, но и искала чрез нас „да инвазира в ЕС на търговско-икономическо ниво”. И в това се съзира подлата роля на страната ни срещу интересите на съюза, към която я тласкат вездесъщите агенти на тайните служби. Пропуска се само малката подробност, че в тази „агентурна игра” участват и Италия, и Австрия, и Гърция, и Словения, и Унгария ... Е, не станаха ли много предателите?
Що се отнася до това дали ни продава Русия скъпо газ, то въпросът е до такава степен изкривен от политическата конюнктура, че е доста трудно да се изкара истината на повърхността. Но даже и да приемем, че има такова ощетяване на българския интерес, то това би било само поредното доказателство за непригодността на политическият ни елит. И тука не става дума само за сини или червени – и двете страни водеха преговори по време на своите мандати! Какво е виновна за това Русия, че й дават да яде от нашия зелник. Времената на Брежнево-Живковската целувка отминаха. Да се продава българският интерес се е превърнало в норма. Не предоставихме ли на Америка (не на НАТО!) безплатно да разгръщат военни бази в страната ни?! Много по-стратегическият партньор на САЩ – Турция им взема за това пари, и то не малки! Не се ли натискахме „да закриваме” ударно преговорни глави за приемането ни в Европейския съюз, като ощетихме в огромна степен цели отрасли на икономиката ни? Докато Полша не се посвени да застане в твърда позиция и максимално отстоя своя интерес!
Цялата тази шизофрения и самоунижение във външнополитически план ни струваше милиарди загуби през т.нар. преход. Би трябвало да се очаква, че едно ново поколение организации и техните партийни активисти няма до такава степен да е подвластно на комплекси, които би трябвало да останат в миналото. Но, явно тука виждаме също една тъжна истина – ново поколение не означава задължително ново мислене!
Е, възможно е цялото това поведение да е „дълбоко замислена” стратегия за атака на един електорат, който се самоопределя като крайно десен и тъй като самият той не е много наясно какво означава това, се самоидентифицира с крайното русофобство. Държа обаче да ви кажа, че този електорат отдавна вече е зает от известни вам партии и им тежи като воденичен камък, като ги държи близко до избирателната бариера от четири процента.
В заключение, искам да бъда откровен като кажа, че не очаквам извинение от г-н Сандов – той и в по-тежки случаи не го е правил. Целта е, много ясно да се разгранича себе си и Зелената партия, както от подобна политическа линия, така и от подобно поведение.
Александър Каракачанов
*Пълният текст на писанието на г-н Сандов, както и предишните му подобни творения можете да прочетете на http://www.greenparty.bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=78&Itemid=137&lang=bg
**За сведение на пацифистите, аз също бих се радвал военната ни промишленост да бе минала на гражданско производство. Но тогава военно- промишлените фирми на новия голям брат би трябвало от благодарност за отстъпените пазари да отделят нищожна част от милиардните си приходи за трансформация на военно-промишления ни комплекс. Но те се отнесоха към нас както са свикнали да го правят с един по-малък и по-глупав „брат” - просто ни взеха залъка от устатата.
