Докато през 2008 обгазяването стана не ежедневно, а се случваше най-малко по три пъти на ден – колкото пъти заработеха сушилните. И тогава – през май-юни на площада се появи масичка с надпис: „Гражданите срещу „Биовет”! Подписка”. Инициатор беше създаденият от неколцина ентусиасти специално за случая Граждански комитет „Да спасим Пещера”. За по-малко от месец се събраха около 2800 подписа. Тази активност бе и впечатляваща, и неочаквана, защото пещерци не обичат публично да заявят позиция, камо ли да протестират. Но точно това още повече задължи Гражданския комитет да доведе борбата докрай.
След като публичното събиране на подписи не уплаши собствениците на завода, а и не помогна на общинарите да осъзнаят интереса си, Гражданският комитет тръгна да търси съюзници – такива, които имат власт да оказват натиск, и такива, които могат да принуждават, позовавайки се на законите. Широко разгласяване на проблема в медиите и лобиране пред властници с различен ранг и възможности беше видимата част на борбата. Невидимата част – работата, която свърши Зелената партия. Съществено беше, че макар в града да има местна организация, централното ръководство на партията пое риска пряко да взаимодейства с Гражданския комитет. Помощта на Зелената партия за каузата беше решаваща, защото тя легитимира борбата и даде самочувствие на деятелите. От една страна, ръководството на партията едновременно предаваше организационния си опит на Комитета, но и като институция отправи обосновани и много професионални питания до ресорните на проблема министерства – на Околната среда и на Здравеопазването. От друга страна, заяви единодействието си с Гражданския комитет пред очите на населението на града. Имаше два митинга: единият осведоми гражданите за края на  подписката и оповести вече формулираните искания, а вторият отчете направеното до септември и съобщи за слуховете за изтръгнато обещание за решаване на проблема. Разбира се, на митингите нямаше ни кмет, ни общинари, ни представители на завода. Особено впечатляващо за няколкото десетки пещерци, посетили митингите, беше, че хората от Зелената партия не обещават, а направо правят. И със сигурност не им стана приятно, че люде от столицата са се вдигнали да дойдат да помагат, а те – местните – до площада не идват, поне да присъстват мълчаливо.
И сега в града, особено в центъра му, пак често мирише. Но хората кротуват – в края на август очакват някакво тържествено откриване на инсталации за пречистване на въздуха. Както си му е редът – с кмета, новия областен управител, дори Бойко Борисов.
Дали?
Дано!

Спартак Кънев, председател на Гражданския комитет „Да спасим Пещера”