Третият проблем е липсата на мощно гаржданско противостоене за отстояване правото на качествена жизнена среда, може би поради липсата на осъзнаване докрай на същността и важността на сектора от хората.
Четрвъртият проблем у нас ще бъде проекцията на глобалното затопляне на климата върху страната ни, което изискава специална политика за разясняване възможностите за ограничаването му и подготовка на секторите в икономиката за адекватна реакция на случващите се промени.
Петият проблем е глобалната финансова криза, която проектирана върху нашата икономика значи, че сектора екология ще бъде поставен в още по-задна позиция в списъка от приоритети и ще бъде извинение за липса на действия за подобряванена екологичната обстановка в страната.
Чисто организационен е у нас и проблемът, че законът не е отделил управлението върху ползването на ресурсите от контролът върху това ползване. Това разделяне е задължително за всички сектори, но в последните години се оказа фатално за горския фонд и селскостопанските земи. Сега и ножът, и хлябът, и правото да се вършат нещата и контролът върху свършеното са концентрирани в едни ръце за всеки сектор, а би трябвало да бъдат в различни субекти
Тези базови, основни за страната, проблеми с екологията генерират и проблематиката, с която много организации и граждани се опитват да се борят "на парче".
Следствията от базовите екологични проблеми са:
- Проблемът със замяната на гори от държавния фонд и последваща смяна на предназначението им
- Проблемите с презастрояване на черноморския бряг
- Проблемите с незаконни строежи в защитени територии и национални паркове
- Проблемите с цианидните технологии в Челопеч и отравянето на почвите и водите на големи територии
- Проблемът с обгазаване на населени райони с отровни вещества- Гълъбово и Стара Загора, Пловдив, Кърджали, Пещера, София
- Проблемът с базовия избор на технология за унищожаване на битовите отпадъци в страната
- Липсата на закон за ландшафта на урбанизираните територии и естетиката на градската среда. Затова градоустройствените планове не регламентират хармоничен облик на градовете, обособеност на зоните и кварталите, достатъчно „зелена инфраструктура“, чист въздух и места за отдих , вело-алеи и пешеходни зони
- Екологичните проблеми на големите градове, освен недоброто почистване на улиците и кварталите са и : необгрижваните и заненемарени зелени площи; неподдържаните паркове, дървета и храсти; замърсяването на въздуха от трафика и задръстванията; презастрояването и незаконното строителство
- Проблемът с електроманитните излъчвания (електромагнитен смог) от хилядите ретранслаторни станции на GSM оператаорите в градовете
- Проблемите с енергоспестяващите мероприятия по сградния фонд в страната
- Проблемите с качеството на питейната вода и повсеместното й третиране с хлор
- Проблемите с енергийната ефективност на производствата
- Проблемът с бъдещия строеж на нефтопровода Бургас-Алеканндропулис
- Проблемите с ГМО храните и превръщането на страните от нашия регион в експериментално поле за получаване на статистически данни за въздействието им върху хората
- Проблемите с очистителните съоръжения на отходната вода и липсата на такива. Липсата на канализация в редица градове на страната, квартали на София и редица селища по черноморското крайбрежие
- Проблемът Кремиковци
- Проблемите с квотите за парникови газове и механизмите за тяхното разпределяне в страната
Най-големият шанс на страната за решаване на екологичните проблеми през 2009 г. ще дадат избирателите с учасието си на парламентарните избори. Защото от резултата в тях ще се реши дали екологията като приоритет ще бъде достатъчно високо издигнат. Дали ще се постави базата на едно по-добро законодателство, на един по-добър контрол по спазването на законите, на възможност за ревизия на неекологосъобразните мерки и действия в предходящи периоди на управление, и дали бъдещото на природата - т.е. на живота в страната ни има шанс.
Защото:
# В последно време парламентарните и правителствени лобита на строителните инвеститори извършиха най-голямото престъпление не само срещу българската природа, но и срещу българската нация. Приватизирани бяха най-представителните територии от българската природа. Само в еднокилометровата черноморска крайбрежна ивица чрез технологията на замени са приватизирани не по-малко от 100 хил. дка уникални природни ландшафти. На голяма част от тези територии е променено предназначението с цел урбанизация. Не по-малко от 6 млрд. е разликата в пазарните цени на придобитите от олигарсите територии и закупените от тях земи във вътрешността на страната. Най-голямата трагедия на българската нация не се изразява във финансовите загуби, а в безвъзвратно загубения ландшафт.
# Незабавно трябва да се приеме специален закон обявяващ за нелигитимни със задна дата на всички разпоредителни сделки (т.нар. замени на държавни и общински земи и гори), осъществени на територията на Националната екологична мрежа Натура 2000 и двукилометровата черноморска крайбрежна зона.
# Трябва да се приемат промени в пакета от закони, кореспондиращ с чл. 21, ал. Б и чл. 18 на Конституцията на РБългария, насочени към ограничаване на безразборната урбанизация на територии с висока биологична и ландшафтна стойност и регулиращи смяната на предназначението на земите и горите.
# Трябва да се интегрират изискванията на Европейската конвенция за ландшафта във вътрешното законодателство, като вариантите за посоката на интеграция са:
- приемане на нов Закон за ландшафта .
- интеграцията и промените в законодателството да бъдат съобразени и с Тематично Действие № 4 на Паневропейската стратегия за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие.
- основната цел трябва да бъде насочена към ограничаване строителството в територии с високо ландшафтно разнообразие, както и в обекти от висок обществен интерес и полза.
Пресцентър на Зелена партия/Българските зелени
18.12.2008г.
София
