Бившият столичен кмет Александър Каракачанов: "При Софиянски се крадеше нагло, днес – по-елегантно"
Интервю на Христо КУФОВ
Вестник „Златна възраст”
Александър Каракачанов е роден на 11 септември 1960 г. в София. Завършва философия и макроикономика. Доцент, преподавател в Софийския университет. Един от основателите на Клуба за гласност и преустройство, съучредител на Комитета за защита на Русе. Учредител на Екогласност, създадена в неговия апартамент на 11 април 1989 г. Учредител и председател на Зелената партия. Първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., в периода 1990-1991 г. Депутат в 38-то Народно събрание (1997-2001) от Зелената партия.
- Вие бяхте първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., как оценявате сегашното управление на града?
- Оттогава има известно подобрение, макар и частично. Може би намаля корупционният натиск върху територията на София. По времето на Софиянски имаше бум на незаконни строежи. Поне една трета от Южния парк беше орязана и застроена по най-нагъл начин. Цялата Южна дъга беше застроена и след това трябваше да се изкупуват същите тези приватизирани преди това парцели. Сега по-малко хора идват да се оплакват, че искат да им отрежат градинката, за да строят блок. Но благодарение на това, че в София влязоха много европейски пари, се създаде впечатление, че сегашната й управа работи много добре. Лесно е с чужда пита да правиш помен. София има огромен потенциал, тъй като е единственият град, държава в държавата - в добрия смисъл на думата. Но биха могли да се направят много повече неща за обикновените хора. За богатия столичанин е направено достатъчно, но за редовия гражданин си остават проблемите с вътрешните комуникации в малките улици. Големият проблем на София е липсата на възможност за младежта да оползотворява свободното си време по разумен начин. Имаше Софияленд, който все пак предлагаше интересни неща: оказа се, че и това е далавера, за да вземат територията под него. После го закриха и сега се канят да строят някакъв комплекс, тъй като мястото е хубаво, практически е в Борисовата градина. София е град, в който не може да се спортува или пък това излиза скъпо. Докато Борисов беше кмет, имаше идея да се строят игрища, но тя заглъхна и те отидоха в частни ръце. За да играеш на такова игрище, трябва да платиш 45 лева за час. Кметството може да направи много неща, но явно има други приоритети. Липсва социална политика.
- Как оценявате новите архитектурни решения в столицата?
Включи се в протеста, за да покажем заедно, че гражданското общество в България е солидарно с европейското и се обявява против подписването на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции със САЩ (TTIP) и на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада (CETA).
Организатори: Национална коалиция "Спри ТПТИ "(За Земята, Фондация за околна среда и земеделие, Грийнпийс България и Зелените), Солидарна България, Гражданска инициатива за забрана проучването и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване, Колектив за обществени интервенции, Зелената партия и Българската левица.
Сборен пункт: Паметника на Партиарх Евтимий, София, 17:00 ч.;
Маршрут: от Попа, по бул. Патриарх Евтимий до бул. Раковски, надясно до представителството на Европейската комисия, където ще спрем, за да изразим позициите си. Продължаваме до Министерство на икономиката. След престой там - продължаваме до Народното събрание.
Гражданите от Европа и САЩ са против подписването на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Подписката в Европа достигна почти 3 000 000 подписа, а България преизпълни квотата си за събрани подписи. Въпреки това голям част от европейските и родните политици продължават да не се съобразяват с мнението на избирателите си. И това под лозунгите за "демократичност" и "прозачност". Ние не сме съгласни такива важни преговори да се случват на тъмно, като се имитира публичност. Не искаме в името на печалбите на тесен кръг корпорации да се жертват сувернитетът, здравето, социалните права и околната среда!
Ако и ти не искаш това, излез и го заяви на протеста!
https://www.facebook.com/events/1836787023214205/
Чл.1. (1) Не са банкова и служебна тайна, по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗБНБ, сведения събрани и съхранявани в БНБ за факти и обстоятелства относно влоговете в банки, както и за раздадените банкови кредити /левови и валутни/ на физически и юридически лица, за които е взето решение за отнемане на лиценза.
(2) Информация относно дейността на банки, за които е взето решение за отнемане на лиценза, както и сведения за техните взаимоотношения с други физически и юридически лица, се предоставя от БНБ, както и от лицата, които управляват и представляват банката по реда указан в Закона за достъп до обществена информация.
Национална Гражданска Инициатива за приемане на Закон за отмяна на банковата и търговската тайна върху цялостната дейност на банки, за които е взето решение за отнемане на лиценза.
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Уважаема г-жо Цачева,
От името на Инициативен комитет, организирал Национална гражданска инициатива по реда на ЗАКОНА ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ (ЗПУГДВМС), внасям предложение до Народното събрание за „Законза отмяна на банковата и търговската тайна върху цялостната дейност на банки, за които е взето решение за отнемане на лиценза”.
Предложеният на Народното събрание “Законза отмяна на банковата и търговската тайна върху цялостната дейност на банки, за които е взето решение за отнемане на лиценза“ си поставя за цел да пресече мащабните корупционни действия в банковата дейност, които вече наблюдавахме през кризата 1996-97 година и които отново се повтарят понастоящем. Единственият действен начин за постигане на тази цел е пълната прозрачност, особено в случаите на финансови кризи, за чийто потушаване се използват публични средства. Драмата разиграваща се около Корпоративна търговска банка (КТБ) потвърждава този извод! Това, което наблюдаваме в този случай е безпрецедентно за най-новата история на България:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ В ПАРИЖ – ЯНУАРИ’2015
Заедно с прогресивното човечество, Зелената партия категорично осъжда акта на тероризъм в Париж и гледа на трагедията, разиграла се в редакцията на френското хумористично списание „Шарли Eбдо”като на недопустима проява на войнстващия фундаментализъм, който по насилствен път иска да наложи ценности, противоречащи на хуманизма и свободата. Според нашето виждане, в това смразаващо душите и умовете събитие, като във фокус концентрира противоречията на днешния свят – по-конкретно изпъкват два момента:близкоизточната закъсняла, но изключително вирулентна„средновековност”, от една страна, и все по-избуяващите алчност и лицемерие на Западния свят – от друга. Наистина в Близкия изток хората масово пребивават в среда, която отхвърля съвременното развитие на света ипродължава да брани своите архаизирани ценности. По отношение на религията, нещата не са се придвижили по-напред от времената на инквизицията и на кръстоносните походи в Европа. Съвременните "западни ценности" пък издигат на преден план свободата на личността,неограничаваната от нищо доминанта на пазара. Зад всичко това, обаче, често прозират нагли частни и групови финансови интереси. В името на тези интереси, лицемерно прикрити зад „идеалите на демокрацията”, Западът извърши поредица от военни интервенции в Близкия изток. Това не донесе нищо добро и не направи живеещите там народи по-свободни! Безогледно бяха избити стотици хиляди човешки същества, та да може на мястото на едни диктатори да дойдат други – още по-кървави и злокобни, при това изразители на крайни религиозни течения. Едновременно с това, богатият Запад десетилетия наред внася черноработници от същите тези страни, като съзнателно или несъзнателно ги държи на дъното на обществената система, с всички последствия на беднотията, социалната и етническата изолация. След като си забъркал тази взривоопасна смес, трябва да си сигурен, че всеки момент ще се намери искрата, която ще я подпали. Дали това ще бъде някаква безтактна карикатура или просто нечий лош поглед, в крайна сметка няма значение. Разбира се, подобни насилствени действия нямат нищо общо със защитата на свободното слово. Според нас, походът в Париж не бе в защита на свободата на словото, а в защита и оправдание на тази политика, която близо век превръща Близкия изток в барутен погреб, а днес вече е заплаха за Европа и целия свят. Затова и подредилите се като на парад европейски лидери изглеждаха като стадо, на което му липсва главният водач – онзи отвъд океана! Ако те наистина скърбят за жертвите на терора, то в никакъв случай не бива да правят шествия в подкрепа на досегашната си политика, а да потърсят основа за коренно нов подход и нова политика, както по отношение на Близкия изток, така и за преодоляване на социалната и етническата изолация в собствените им страни.
Страница 4 от 71
