Госпожи и господа,

С настоящото писмо Ви уведомяваме, че НАПУСКАМЕ ЕВРОПЕЙСКАТА ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ, на която сме член учредител от 2004 г., както и на предходните й структури от 1991 г. По-долу накратко излагаме причините за това наше решение. Накратко, защото неглижирането на многобройните писма, които сме ви изпращали през годините, ни кара да се съмняваме, че принципните аргументи ще променят нещо!

Причината за нашето напускане е стилът на работа на ръководството на ЕЗП, който поне по отношение на нашата страна се гради върху лични, дребнави и конюнктурни съображения, пренебрегва принципите както в чисто човешки план, така и в политическите действия.

С конкретния израз на това поведение се сблъскахме за първи път при посещението в България през май 2006 г. на представители на европейските зелени начело с Даниел Кон-Бендит. След десетминутна среща с нас, на която той не взе отношение по нито един въпрос, същият замина на голямо подготвително събрание за създаване на алтернативна зелена партия под името „Зелен алианс“. Естествено, ние не бяхме информирани, а научихме допълнително за този факт. Ако все пак г-н Кон-Бендит бе опитал да събере информация, то би научил, че в основата на тази структура стоят хора с ярко криминално минало. Може би и поради тази причина въпросната структура не се разви, независимо от подкрепата на г-н Кон-Бендит, но пък за нас остана „удоволствието“ да се чудим как да обясняваме пред медиите впечатлението, че уж имаме афинитет към криминалния контингент, както и да отговаряме на въпроси за техните сексуални предпочитания.

Можем само да предполагаме на какво се дължи пренебрежителното отношение на ръководството на ЕЗП към Зелената партия в България. Вероятно това е нашата позиция за постепенния и балансиран отказ от ядрената енергетика, изразен още през 1999 г., нещо което явно не допадаше на популистите, които считаха и още считат, че могат да се упражняват в управление на гърба на българския народ. Ударното закриване на ядрената енергетика, която тогава съставляваше близо 50% от енергопроизводството в страната, би довело до икономически срив и до претоварването на въглищните електроцентрали – със съответния драматичен скок в замърсяването на въздуха. Вероятно към това трябва да добавим острата, критична, но напълно справедлива реакция на меко казано необмислената декларация на депутати от групата на Зелените в ЕП (Милан Хорачек, Елс де Хрун) през 2006 г. по националния въпрос в България – въпрос, който е изключително деликатен и взривоопасен на Балканите! Самият факт, че тя бе „изстреляна“ без каквато и да е консултация с нас, говори за безотговорността на нейните автори. Слава богу, тя бе отхвърлена от комисията на Европейския парламент, но за нас пак остана „удоволствието“ да поемем удара от бурята негодувание, която се надигна в страната.

Както вече споменахме, ние не получихме никаква официална реакция за нашите позиции, но пък усетихме определени неофициални наказателни действия. По една или друга причина поканите ни до високопоставени представители на европейските зелени да присъстват на наши важни мероприятия бяха отклонявани, а едновременно с това започна една негласна кампания за нашето дискредитиране. Тая кампания стана открита след учредяването през 2008 г. на т.нар. партия „Зелените“, понастоящем преименувана в „Зелено движение“.

Господа, Зелената партия е първата новоучредена партия в началото на демократичните промени в България през 1989 г. Част от нейното ръководство и активисти са били дисиденти по време на комунистическия режим, били са активни участници в бурните политически и социални промени в страната. Никога обаче не сме били подлагани на такива кампания от абсолютно безпочвени и злонамерени клевети, каквато започна срещу нас още преди своето учредяване ръководството на ПП „Зелените“. При това, с очевидното одобрение и прикрита подкрепа на ЕЗП! След всяка порция клевети към нас от страна на ПП “Зелените“, ръководството на ЕЗП изискваше от нас всякакъв род писмени обяснения, документи, проверки на място, с които да доказваме, че „не сме камили“. След като ставаше очевидна безпочвеността на инсинуациите на ПП „Зелените“, вместо те да бъдат санкционирани или поне да получим извинение, следваше нова порция лъжи и клевети, и процесът започваше отначало.

Стигна се до там, че Зелената партия внесохме на 14.10.2012 г. предложение до Комитета на ЕЗП ПП „Зелените“ да бъдат изключени като наблюдатели от ЕЗП. Ръководството на ЕЗП направи всичко възможно това предложение да не бъде допуснато до официално разглеждане. Нещо повече, малко по-късно ПП „Зелените“ бяха възнаградени с пълно членство в ЕЗП! Очевидно моралния облик на тези хора, както и политическите им убеждения в социалната и икономическата сфера, нямаха никакво значение за ЕЗП. А що се отнася до политическите възгледи на ПП „Зелените“ извън показния им екологизъм, то те са доста вдясно от центъра, което личи и от постоянните им коалиции с партии от този спектър. Като пример, на изборите за Европейски парламент 2019, те участваха в коалиция „Демократична България“, която вкара в ЕП зам. председателя на крайно дясната партия ДСБ (Демократи за силна България) Радан Кънев. Последният, естествено, се включи в групата на ЕНП (Европейската народна партия).

Своеобразен връх на кампанията срещу Зелената партия бе пристигането на г-н Рейнхард Бютикофер през юли 2013 г., като поводът бе предстоящите избори за ЕП. На срещата с него директно, грубо и с назидателен тон ни бе обяснено, че Зелената партия е пречка пред очакваното успешно развитие на ПП „Зелените“. Удивителното и стряскащо в тази позиция на г-н Бютикофър бе не толкова неговата политическа наивност и очевидна дезориентираност за положението в страната, в която е пристигнал. Очевидно той бе повярвал на поредните лъжи на ПП „Зелените“ за очаквания им „гигантски“ успех на предстоящите избори в България. Всъщност, те получиха малко повече от 0.5% при необходими над 6% за вкарване на депутат в ЕП! Най-отблъскващото бе готовността на един лидер на ЕЗП не просто да подкрепи хора с очевидно неморално поведение и меко казано спорна политическа ориентация в името на ефимерен резултат. Нещо повече, в името на тази цел той бе готов да стъпче всякакви човешки морални принципи на взаимоотношение, които е задължително да има в рамките на една организация на съмишленици, каквато би трябвало да бъде ЕЗП.

Целият този дългогодишен стил на поведение на ръководството на ЕЗП, стил, който очевидно не търпи съществени промени, а напротив – деградира все повече, доведе до дезинтересирането ни от дейността на тази европейска партия и до логичното решение да я напуснем.

 

ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ, БЪЛГАРИЯ

30 юли 2019

 

Бойко Борисов угоди на масрафа на Обединените патриоти за експулсирането на руските дипломати. Ако беше в коалиция с Реформаторския блок и Лукарски, нямаше да постъпи по този начин. Великобритания е пуделчето на щатите, което лае вместо тях. Германия и Франция водят изключително опасна политика в Европа. Марката СДС няма да изчезне, защото все ще се намери някой, който ще иска да я използва. Надявам се, за разлика от НФСБ, да не се е превърнала вече във фирма, каза пред BIG5 бившият столичен кмет и депутат от VII ВНС Александър Каракачанов.

- Г-н Каракачанов, поведе ли към гибел и към окончателен край СДС Божидар Лукарски, който заяви, че има много допирни точки с НФСБ на Валери Симеонов?

 

- Зависи какво разбирате под „край“. Ако това означава закриване на партията, няма скоро да се случи, защото винаги ще се намери някой, който да използва името. Ако говорим за излизане от голямата игра за взимане на политически решения, то това отдавна се случи. НФСБ е организация, която може би е близка до СДС. За разлика от Съюза на демократичните сили обаче, формацията на Валери Симеонов е фирма, която има един управител. СДС изразяваше интересите на много хора и се управляваше колективно. Проблемът в случая няма да е разводняването на политическите позиции, защото НФСБ също е дясна партия, а че единият компонент ще е фирма, ако СДС също не се е превърнала в такава същевремнно.

- Това ли е единственият начин десните хора в България да получат представителство в активната политика?

- Ако трябва да бъдем честни, и левите избиратели нямат представители в парламента, защото БСП в момента не е лява партия. Тя е нещо като кентавъра, на който задницата е лява, а предницата – дясна. Хората в България гласуват повече по емоционални и исторически съображения и все повече разбират, че зад етикетите на цветовете не се крие кой знае какво. Главите на избирателите са тотално объркани за това, кое е ляво и кое е дясно. ГЕРБ е една популистка партия, а Бойко Борисов не е този аристократично стоящ с папионка десен водач. Но това е българският десен човек – Бай Ганьо. Героят на Алеко Константинов също не е ляв. Определението за премиера, че не е типично демократичен политик му помага да заеме широкото политическо пространство, което така здраво държи.

- Успя ли да обърка десните избиратели премиерът Бойко Борисов, като реши да не експулсира руски дипломати?

- Напротив, това е един от добрите ходове на Бойко Борисов. Това едва ли е негова заслуга, а по-скоро е притиснат от своите коалиционни партньори в Обединените патриоти, които са някаква мешавица от русофили и русофоби. Ако Борисов беше заедно с Лукарски, например, или с Реформаторския блок в коалиция, сигурно нямаше да предприеме подобен ход. Борисов прояви своята гъвкавост да балансира в политиката във всички посоки.

- Не правили обаче прекалено голям компромис премиерът, що се отнася до важни външно политически решения?

- Мен по-скоро ме интересува, дали се правят компромиси с външната политика, а не толкова, че се е направило едно вътрешно темане. Това, което се случва в Европа, е унизително за самата нея. Една държава като Великобритания, която би дузпата на ЕС, си плете мрежичката по най-елементарния начин. Банален е примерът с лъжата за ядреното оръжие в Ирак, където загинаха стотици хиляди души. Този стил на мащабна световна политика трябва да престане. Живеем в 21-и век, имаме интернет, осведомени сме и не може постоянно да ни лъжат и да сочат Русия. Москва също не е цвете за мирисане. Русия е тоталитарна държава, но САЩ в същото време е олигархична. Великобритания е пуделчето на щатите, което лае вместо тях. Тя ни пробутва една недоказуема ситуация, която може да доведе до дисбаланс в световната политика и удря по обикновените хора. Големите ще се скрият в бункерите, но ние ще пострадаме. В този смисъл, политиката, която водят големите държави като Германия и Франция е опасна.

- България има ли капацитет да стане мост между Запада и Русия?

- Малко е пресилено, защото в днешно време има достатъчно много възможности за подобни мостове. Нека да гъделичкаме своето самочувствие, защото е важно за нас. От време на време ние може да бъдем посредник за някакви дребни неща, но нека да не се заблуждаваме, че няма да ни използват за мост, когато се стигне до големите решения. Факт е обаче, че ние сме някъде между двете страни на конфликта.

- Част от политолозите и социолозите твърдят, че в момента няма алтернатива на ГЕРБ. Съществува ли подобна постановка в политиката?

- Алтернатива като идея и поведение естествено, че има, и то от десетилетия. Ако погледнете БСП, политиката ѝ като управление е била много по-дясна от тази на ГЕРБ и на СДС. От 20 години страна ни се води от неолибералисти. Нашият проблем още от началото на приватизацията е, че не знаем накъде вървим. Аз съм против всякакви заговори и световни конспирации. Не е е проблем, че ни е управлявала Държавна сигурност или някакъв център, а в хаотичния начин на провеждане на мътната река на политиката ни. Всеки политик гледа в близкия хоризонт до следващите избори, а в най-лошия случай – да си оправи личните проблеми. Изключение прави Бойкко Борисов, който е самовлюбен и работи вече само за историята и дори да излиза извън България. Доскоро ни убеждаваше какъв цар на българите е, а вече опитва да е и международен фактор. Няма нищо лошо, ако това е в полза на страната ни.

- Каква е ролята на президента Румен Радев в цялата политическа обстановка?

- Румен Радев е може би най-отговорният президент, който сме имали, защото не се е занимавал с политика преди това. Безспорно той е интелигентен. С малки гафове, които са разбираеми, проявява достойнство и една човешка мъдрост. Спрямо последните двама свои предшественици, Радев е на много по-високо ниво, което е полезно за България.

- Само Иван Костов ли носи вина за разцеплението в дясното пространство?

- Съюзът на демократичните сили беше създаден като обединение между партии от целия политически сектор – ляво и дясно. Иван Костов превърна СДС в партия. Когато процесите в България са бурни, трудно човек може да владее всички. Това не беше еднолична формация като ГЕРБ на Бойко Борисов. В СДС имаше хора със собствени интереси и самочувствие. Създаването на ДСБ само обезкърви „сините“. Иван Костов беше командир. Една позната ми разказваше, че когато той влиза в стаята в парламента, всички стават прави.

- Как ще коментирате идеята на Стефан Софиянски за обединение на старите седесари, които отново да върнат „синия“ дух?

- Историята е показала, че със стари … не се прави нов бардак. Това са мечти на човек, който е извън политиката. Подобно обединение няма как да се случи. В началото СДС беше създаден от различни хора като течение, което трябваше да се пребори с комунизма. Виждаме, че младите не могат да се обединят, а ще искаме подобни компромиси от старите, които имат толкова много грехове. Стефан Софиянски има достатъчно прегрешения не само към СДС, а и към София. Трябваше да е на друго място, а не сега да си гледа живота, но това е друг въпрос. Скелетите в гардероба са прекалено много. Много някой да тръгне след тях, но трудно се съмнявам. В същото време не виждам един журналист, който да попита на жив в ефир Иван Костов – защо продаде тецовете ни на американците и сега трябва да му плащаме масрафа? Подобни хора сега трябваше да са на по-топло място.

Интервю на Васил Василев, BIG5

Честит празник на всички, които подкрепят нашите идеи и каузи!

 

Хубава си, моя горо Любен Каравелов  

Хубава си, моя горо,
  миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
  само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,
  той вечно жалее,
че не може под твоите
  сенки да изтлее.

А комуто стане нужда
  веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
  да те заборави.

Хубава си, моя горо,
  миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
  само скръб и жалост.

Твоите буки и дъбове,
  твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
  агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите
  и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
  като куршум пада

на сърцето, което е
  всякогаш готово
да поплаче, кога види
  в природата ново,

кога види как пролетта
  старостта изпраща,
и под студа и под снега
  живот се захваща.

"Знание", г. I, кн. 9, 15 май 1875

Александър Каракачанов

 

Тази сутрин по БТВ, Натовският пиар-агент Соломон Паси обяви, че къде-що по света е имало отровен през последните сто години, както в случая с двойния руски агент Скрипал, то зад това стои Москва. Естествено, пропусна да обясни за какъв дявол и е необходимо на Русия да трови агент, който е пуснала да емигрира (в рамките на обмен срещу свои агенти през 2010), което означава, че той вече не представлява каквато и да е опасност за нея. Тоест, много по-вероятно е трета страна, а защо не и самите английски или американски служби да са свършили тази работа! Нека да припомним, че САЩ и Великобритания не се посвениха откровено да излъжат за наличието на химическо оръжие в Ирак само, за да имат претекст да извършат интервенция. Последната хвърли страната в хаос и стана основа за възникването на Ислямска държава. Очевидно е, че Русия не може да бъде нападната както Ирак, но пък може да бъде „основание“ САЩ да се намесят по-активно там, където губят позиции - в случая Сирия! И, което е не по-малко важно, време е апатичните европейски съюзници по НАТО да бъдат сръчкани, включително ако може и Турция, която съвсем не слуша напоследък. Неслучайно хитроумният и услужлив Паси побърза с предложението Англия да поиска задействането на член 5 от договора на Алианса - все едно, че е заплашена от директно руско нападение. Но, Паси е ясен – той си отработва прехраната. Ако му свирнат – пръв ще обяви и война на Русия!
Накрая, моето отношение за сведение на различни „фили“ и „фоби“. И САЩ, и Русия се империи. Разликата е, че авторитарната империя Русия, която има твърде слаба демократична традиция, не се нуждае от подготовка на общественото мнение. Олигархичната империя САЩ, имаща известна (макар и олигархична!) демократична традиция, се нуждае от облъчване на обществеността, макар и понякога с удивително елементарни аргументи. Но и в двата случая като резултат имаме свинщини, чиято цена плащат преди всичко обикновените хора!