Госпожи и господа,

С настоящото писмо Ви уведомяваме, че НАПУСКАМЕ ЕВРОПЕЙСКАТА ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ, на която сме член учредител от 2004 г., както и на предходните й структури от 1991 г. По-долу накратко излагаме причините за това наше решение. Накратко, защото неглижирането на многобройните писма, които сме ви изпращали през годините, ни кара да се съмняваме, че принципните аргументи ще променят нещо!

Причината за нашето напускане е стилът на работа на ръководството на ЕЗП, който поне по отношение на нашата страна се гради върху лични, дребнави и конюнктурни съображения, пренебрегва принципите както в чисто човешки план, така и в политическите действия.

С конкретния израз на това поведение се сблъскахме за първи път при посещението в България през май 2006 г. на представители на европейските зелени начело с Даниел Кон-Бендит. След десетминутна среща с нас, на която той не взе отношение по нито един въпрос, същият замина на голямо подготвително събрание за създаване на алтернативна зелена партия под името „Зелен алианс“. Естествено, ние не бяхме информирани, а научихме допълнително за този факт. Ако все пак г-н Кон-Бендит бе опитал да събере информация, то би научил, че в основата на тази структура стоят хора с ярко криминално минало. Може би и поради тази причина въпросната структура не се разви, независимо от подкрепата на г-н Кон-Бендит, но пък за нас остана „удоволствието“ да се чудим как да обясняваме пред медиите впечатлението, че уж имаме афинитет към криминалния контингент, както и да отговаряме на въпроси за техните сексуални предпочитания.

Можем само да предполагаме на какво се дължи пренебрежителното отношение на ръководството на ЕЗП към Зелената партия в България. Вероятно това е нашата позиция за постепенния и балансиран отказ от ядрената енергетика, изразен още през 1999 г., нещо което явно не допадаше на популистите, които считаха и още считат, че могат да се упражняват в управление на гърба на българския народ. Ударното закриване на ядрената енергетика, която тогава съставляваше близо 50% от енергопроизводството в страната, би довело до икономически срив и до претоварването на въглищните електроцентрали – със съответния драматичен скок в замърсяването на въздуха. Вероятно към това трябва да добавим острата, критична, но напълно справедлива реакция на меко казано необмислената декларация на депутати от групата на Зелените в ЕП (Милан Хорачек, Елс де Хрун) през 2006 г. по националния въпрос в България – въпрос, който е изключително деликатен и взривоопасен на Балканите! Самият факт, че тя бе „изстреляна“ без каквато и да е консултация с нас, говори за безотговорността на нейните автори. Слава богу, тя бе отхвърлена от комисията на Европейския парламент, но за нас пак остана „удоволствието“ да поемем удара от бурята негодувание, която се надигна в страната.

Както вече споменахме, ние не получихме никаква официална реакция за нашите позиции, но пък усетихме определени неофициални наказателни действия. По една или друга причина поканите ни до високопоставени представители на европейските зелени да присъстват на наши важни мероприятия бяха отклонявани, а едновременно с това започна една негласна кампания за нашето дискредитиране. Тая кампания стана открита след учредяването през 2008 г. на т.нар. партия „Зелените“, понастоящем преименувана в „Зелено движение“.

Господа, Зелената партия е първата новоучредена партия в началото на демократичните промени в България през 1989 г. Част от нейното ръководство и активисти са били дисиденти по време на комунистическия режим, били са активни участници в бурните политически и социални промени в страната. Никога обаче не сме били подлагани на такива кампания от абсолютно безпочвени и злонамерени клевети, каквато започна срещу нас още преди своето учредяване ръководството на ПП „Зелените“. При това, с очевидното одобрение и прикрита подкрепа на ЕЗП! След всяка порция клевети към нас от страна на ПП “Зелените“, ръководството на ЕЗП изискваше от нас всякакъв род писмени обяснения, документи, проверки на място, с които да доказваме, че „не сме камили“. След като ставаше очевидна безпочвеността на инсинуациите на ПП „Зелените“, вместо те да бъдат санкционирани или поне да получим извинение, следваше нова порция лъжи и клевети, и процесът започваше отначало.

Стигна се до там, че Зелената партия внесохме на 14.10.2012 г. предложение до Комитета на ЕЗП ПП „Зелените“ да бъдат изключени като наблюдатели от ЕЗП. Ръководството на ЕЗП направи всичко възможно това предложение да не бъде допуснато до официално разглеждане. Нещо повече, малко по-късно ПП „Зелените“ бяха възнаградени с пълно членство в ЕЗП! Очевидно моралния облик на тези хора, както и политическите им убеждения в социалната и икономическата сфера, нямаха никакво значение за ЕЗП. А що се отнася до политическите възгледи на ПП „Зелените“ извън показния им екологизъм, то те са доста вдясно от центъра, което личи и от постоянните им коалиции с партии от този спектър. Като пример, на изборите за Европейски парламент 2019, те участваха в коалиция „Демократична България“, която вкара в ЕП зам. председателя на крайно дясната партия ДСБ (Демократи за силна България) Радан Кънев. Последният, естествено, се включи в групата на ЕНП (Европейската народна партия).

Своеобразен връх на кампанията срещу Зелената партия бе пристигането на г-н Рейнхард Бютикофер през юли 2013 г., като поводът бе предстоящите избори за ЕП. На срещата с него директно, грубо и с назидателен тон ни бе обяснено, че Зелената партия е пречка пред очакваното успешно развитие на ПП „Зелените“. Удивителното и стряскащо в тази позиция на г-н Бютикофър бе не толкова неговата политическа наивност и очевидна дезориентираност за положението в страната, в която е пристигнал. Очевидно той бе повярвал на поредните лъжи на ПП „Зелените“ за очаквания им „гигантски“ успех на предстоящите избори в България. Всъщност, те получиха малко повече от 0.5% при необходими над 6% за вкарване на депутат в ЕП! Най-отблъскващото бе готовността на един лидер на ЕЗП не просто да подкрепи хора с очевидно неморално поведение и меко казано спорна политическа ориентация в името на ефимерен резултат. Нещо повече, в името на тази цел той бе готов да стъпче всякакви човешки морални принципи на взаимоотношение, които е задължително да има в рамките на една организация на съмишленици, каквато би трябвало да бъде ЕЗП.

Целият този дългогодишен стил на поведение на ръководството на ЕЗП, стил, който очевидно не търпи съществени промени, а напротив – деградира все повече, доведе до дезинтересирането ни от дейността на тази европейска партия и до логичното решение да я напуснем.

ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ, БЪЛГАРИЯ

30 юли 2019