Идеология и стратегия

I

критерият за социален напредък и ограничеността на старите идеологии

Всяка политическа партия излиза пред обществото със свое виждане какво е „добро“ (за обществото като цяло и за отделния човек) и какво трябва да прави индивидът, за да постигне това „добро“.Това „добро“, което традиционните политически течения изразяват в своите лозунги е и техният критерий за социален напредък. Затова социалдемокрацията говори за „социална справедливост и равенство“ и постигането им е цел, както и критерий за социален напредък. Аналогично е при либерализма с неговата борба за „свобода на индивида“.

Критерият за социален напредък на всяко политическо течение (партия) е не само лозунг, а политически и икономически принцип, от приложението на който в практиката зависи по-добрият или по-лош живот за обикновения гражданин.

Два основни критерия (принципа) се бореха до появяването на зелените и концепцията за устойчиво развитие на политическата арена – социалдемократическият и либералният.

Тези принципи отразяваха интересите на различни социални групи и класи в обществото. Затова социалдемокрацията пледираше за едно по-справедливо (в повечето случаи схващано като равно) преразпределяне на обществения продукт, като при това се използваше засилената роля на държавата. Либерализмът съответно пледираше за свобода на индивида (предприемача) от същата тази държава, респективно за по-малък контрол върху разпределението на крайния продукт.

Ограничеността на тези принципи и подходи при решаването на проблемите на обществото е очевидна. Доведени до крайност, в единия случай те водят до комунизъм, а в другия – до анархия или поляризация на обществото на крайно бедни и безкрайно богати.

Социалдемокрацията и либерализмът са възникнали като опит да се разреши конфликтът между работници и работодатели, бедни и богати, труда и капитала. Те не са могли да разрешат този конфликт, най-малкото защото всяка от страните иска да го реши в своя полза. Основната причина обаче за техния неуспех е ниското социално развитие на обществото. Развитието на световната икономика, информационните технологии и свързаните с тях процеси на промени в гражданското общество дават нови възможности за разрешаването на тези конфликти. Парадоксът е в това, че именно архаичните идеологически подходи настарите политически течения се превръщат в спирачка за този обективен процес!

Социалдемократическите принципи на разпределение на продукта са пречка за развитието на най-съвременната икономика. Също така е невъзможно едно съвременно гражданско общество да приеме вълчия индивидуализъм, който лъха от либерализма! Сега, на прага на постиндустриалното общество, когато светът е коренно различен, това са просто едни идеологически учения, в най-добрия случай чертаващи тясно егоистични интереси не на големи прослойки и класи, а на малки групировки и партийни олигархии. Нещо повече – прилагането и с най-добри намерения на техните догми в икономиката превръща стопанската сфера в заложник на ограничени политически интереси (в зависимост от това кой е на власт).Това поражда като следствие периодични кризи в икономиката и от там във всички сфери на обществото.

В чисто идеен план личи ограничеността на основните идейни принципи на тези политически течения. Защото може ли да има пълна свобода в рамките на обществото, в което винаги си длъжен да ограничаваш собствената си свобода, ако не искаш да влезеш в конфликт с другия? Също така може ли да е справедливо едно пълно равенство между хората, щом като те по природа не са еднакви и това би означавало да ги поставиш в неравноправни условия?!

Изводът е, че тези принципи и подходи са имали своето значение в зората на капитализма, при първоначалното натрупване на капитала и при изграждането на индустриалната база на обществото.Тогава те са били израз на противопоставяне на една класа (работници) на друга класа (капиталисти). На противопоставянето на човек на човека.

Светът вече е друг! Надделяването на една от тенденциите в управлението на икономиката (либерализъм или социалдемокрация) в наше време не влияе благотворно, а обратното – води до трусове и задоволяване на интересите само на политическия елит, който се прикрива зад тези идеологически учения. Това се разбира от водачите на тези политически течения и затова напоследък са така модни приказките за „умереност и центризъм“, а също така „взаимното допълване на социалдемокрацията и либерализма“ в различни варианти на „социаллиберализма“! Тези метаморфози на старите политически учения не са достатъчни, защото не променят принципно тяхната ценностна система и не отразяват глобалността и бързината, с които се променя светът!

А светът се променя много бързо поне в три направления:

– икономиката се превръща в глобална взаимосвързана система с много бързи процесии изисквания за балансираност. Всякакви намеси със стария икономически инструментариум на социалдемокрацията или на либерализма води до кризи, забавяне на развитието и спадане на жизненото равнище.

– индустриалното развитие е стигнало до такъв етап, че е планетарен фактор от водещо значение за екосистемата на планетата. Човечеството вече осъзнава, че състоянието на околната среда се превръща както във фактор за оцеляването му, така и в икономически фактор.Това означава, че унищожаването на природата в крайна сметка застрашава икономиката, а оттам и неговите жизнени интереси.

– глобалността на информационните технологии, които осигуряват нова система от социални връзки, съчетана с общото повишаване на благосъстоянието на обществото, променят традиционното деление на класи. Променят се взаимоотношенията между управлявани и управляващи, достъпът до обществени блага.

Изводът, който произтича от така направения анализ е, че основният проблем, който стоеше пред човечеството досега, а той е противопоставянето „човек-човек“, постепенно се изтласква на заден план от нов ! Това е противопоставянето „човек-природа“. Успешното решаване на тези два основни проблема пред човечеството (особено на втория) изисква най-малко две неща:

– нов икономически подход и инструментариум;

– нова ценностна система.

Новият икономически подход и инструментариум, който предлагат зелените, се нарича Концепция за Устойчиво развитие, а основа на новата ценностна система е Качеството на живот. Това е новият критерий за социален напредък, който предлагат зелените.

II

качеството на живот – критерий за социален напредък

Като убедени подържници на идеята за устойчиво развитие зелените издигат за критерий на социалния и стопанския напредък Качеството на живота на всеки отделен човек. Или с други думи – подобрява ли се животът на отделния гражданин във всяко отношение, има ли по-високо качество на живот, то обществото се развива положително. Това означава, че е намерен балансът между отделните социални групи и техните интереси.

Качеството на живот е един многопланов критерий, който дава оценка не само на една от страните на общественото битие, но се стреми да обхване цялостно живота на отделния човек в неговото всекидневие, като го обвърже с глобалните показатели за развитие на икономиката и обществото като цяло.

В този смисъл Качеството на живот като основен показател за развитие включва в себе си оценката за състоянието (по-добро или по-лошо) на живота в следните направления:

– жизнен стандарт – традиционно разглеждан като степен на задоволяване на материалните и духовни потребности и измерван с редица показатели. Подходът на концепцията за устойчиво развитие изисква в него задължително да се отчита (особено за някои икономически показатели) изчерпването и влошаването на природните ресурси;

– здравословна околна среда – очевидно е, че икономическият растеж, който води до влошаване състоянието на околната среда и оттам на здравословното състояние на населението, не е никакъв прогрес за обществото. Защото човешкият напредък е понятие, много по-широко от икономическия растеж;

– качествена културна среда – образоваността, пряко свързвана със степента на владеене на икономическите ресурси, е необходимо условие за по-високо качество на живот;

– качеството на средата от психологическа гледна точка – може би най-трудното за количествена оценка направление, но съвсем не на последно място по значимост. Дори неблагоприятният политически климат може съществено да понижи качеството на живот на конкретния човек;

– качество на информационната среда – възможност за достъп и разпространение на информация, екология на информационната среда;

– качество на политическия живот – възможността за по-голямо и по-пряко участие на всеки при вземането на решения, отнасящи се до вътрешни (местни или национални) и международни проблеми, прозрачност в работата на органите с делегирани от народа пълномощия;

В крайна сметка критерият, който поставя концепцията за устойчиво развитие за социален напредък – качеството на живот, изисква преоценка на всички сфери на общесвения живот и на първо място в икономиката. Той е основният критерий за развитие. При него се отчитат всички промени в обществото, отделната личност и природата.

III

устойчива икономика

Краят на второто хилядолетие постави човечеството пред проблеми във всички области, като се започне от разрушаването на природата и се стигне до тежките социални и демографски противоречия на съвременния свят. За решаване на тези проблеми концепцията за устойчиво развитие предлага своето виждане за принципно нов подход към икономиката. Защо икономиката? Защото тя е в основата на съвременното общество, от нея зависи неговото благополучие или упадък. През последните десетилетия ясно пролича формалният икономически подход с всичките на практика едностранчиви показатели, далеч не винаги водещи до по-качествен живот на отделния човек. Нещо повече – често цифрите се оказват ефимерни или в най-добрия случай валидни за ограничен период, след който идват кризи, разруха, упадък. Причините за това са най-малко две:

А. Неразбирането на глобалността и взаимообвързаността на отделните проблеми на обществото. Те се разглеждаха откъснати един от друг, като най-ярък пример за това е противопоставянето на икономиката и природната среда. Дори ограниченият традиционен анализ би трябвало да ни покаже, че природата е ресурс на икономиката и нейното унищожаване в крайна сметка разбива самата икономика. Но тези очевидни истини се замъгляват от остарялото и късогледо политическо мислене.

Б. Начинът на мислене на традиционните политически течения, които не промениха критериите си за социален напредък и продължават да използват мерките от началото на двадесети век. Това пречи на обществото да осъзнае промените, които настъпват в света, а на политическите сили – да изискват от управляващите да променят из основи своята политика, за да не лишат човечеството от неговото бъдеще. Целта, която си поставя концепцията заустойчиво развитие, е преминаването към устойчива икономика – стратегическацел за зелените. Това е икономика, която бележи развитие и задоволяване на потребностите на хората, без да поставя под заплаха перспективите за бъдещите поколения.

Но това изисква най-малко две неща:

Първо, да не се разглежда икономиката като самостоятелна затворена система на парични потоци, течащи между потребители и предприятия. Да се разбере и да се приложи в икономическата практика фактът, че икономиката е част от по-голямата екосистема и нещо повече – икономиката зависи и се гради от ресурсите на екосистемата.

Второ, като критерии за икономически растеж да не се поставят самоцелни икономически показатели, а преценката за това повишава ли се качеството на живот.

В конкретен план това означава промяна на икономическия инструментариум чрез:

– промяна в методиката на изчисляване на основните икономически показатели, като в тях се отчете състоянието на околната среда и основните здравословни и културни параметри на хората в конкретния регион. Примерно задължително е при пресмятането на брутния вътрешен продукт (основен показател за състоянието на икономиката) да се отчита изчерпването на природните ресурси. Така ще се виждат реалните, а не въображаеми успехи;

– включването в законодателството на система от зелени данъци, които правят по-изгодни производствата, които не разрушават и не изчерпват природнитересурси, силна охранителна система от глоби на принципа „който замърсява – плаща“;

– нов подход в банковото дело към ивестиране в околната среда.

Съзнателното и целенасочено прилагане на тези нови икономически подходи иинструментариуми, както и тяхното развитие и обогатяване, би ни приближило до една устойчива икономика с качествено различнаефективност, която пести енергия и ресурси, която не разрушава, а възстановява природата, и най-важното – осигурява благоденствието на едно демографски стабилизирано население.

IV

Гражданско общество и политическа система

Гражданското общество е гарант за нормалното функциониране на държавните институции. Право на гражданите е да участват сами или чрез сдружения при определяне на политиката и действията на делегираните органи. Гражданите да могат чрез пряко участие (референдуми) да определят конкретнирешения, които ги засягат пряко или косвено. Гражданското общество може да се реализира само на основата на създаването на информационно общество – където всеки ще има право и възможност да получава или да публикува информация отнасяща се до обществения живот във всичките му проявления – политика, култура, образование, икономика, спорт и т.н. Правото на неприкосновенност на личността, собствеността и личния живот се гарантира и охранява от всички лица и институции.

При определени предпоставки, а именно:

– увеличение на нивото на образованост,

– увеличаване на продължителността на живота,

– увеличение на производителността и ефективността на труда,

– достигане до високотехнологично ниво и екологосъобразна икономика,може да се премине към създаването и приемането на нов обществен договор

…..– конституция, в която да се намали ролята на делегираните институции и се увеличи ролята на личното участие при вземането на решения.При сегашната система на делегиране на права се стига до парадокс, при койторешения се взимат от лица, които не изразяват мнението и желанието дори на половината от гражданите на една страна. Така се създава политическа класа, която е извън контрола на обществото и е пълна илюзия, че смяната на управляващите партии води до промяна в посоката на развитие на дадена страна.

Политическата класа, която управлява чрез делегирани права, ражда корупция, обществен застой дори и когато се наблюдава нарастване на брутния национален продукт, определян по досегашните методи и неотчитащ намаляването на природните ресурси и природното и културно разнообразие.

V

ценностната система на зелените

Безспорно е невъзможно в едно толкова кратко изложение да бъдат изяснени изчерпателно основните политически принципи на зелените и тяхното конкретно приложение във всички сфери на обществения живот. По-долу ще покажем тяхното приложение в някои сфери, както и разликата на подхода на зелените и този на традиционните политически течения.

Основното в този подход е, че зелените предлагат нова ценностна система, в центъра на която са човечеството и отделният човек, а основна цел е повишаване качеството на живот и осигуряване бъдещето на идните поколения.