ПРОГРАМА НА ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ
Утре светът ще бъде различен, много по-различен от днес.
В него ще живеят нашите деца иот тях ще зависи
той да бъде по-добър от днешния.
От нас зависи да има утре!
СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ, В НАЧАЛОТО НА ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ
Сегашният модел на света е опасен за човечеството! Пред човешката цивилизация стои алтернативата - да промени себе си, за да оцелее или да загине каквато е. Иначе казано - изправени сме пред избора да ремонтираме дома си или да го видим разрушен.
Сегашният модел на политическо управление и начин на вземане на решения не съдейства за решаване на проблемите - местни, регионални и глобални. Налага се световен ред, противоречащ на естествения стремеж на всички хора да живеят мирно, свободно и достойно. В страни с тоталитарни и авторитарни управления се поддържа икономически и политически ред, застрашаващ физическото оцеляване на отделни групи и дори цели народи.
Разрушаването на природата води до междуетнически и междудържавни конфликти, които все повече задълбочават кризата.Политическата класа управлява в името на група от хора, а не в полза на всички и взема решения, които биха й позволили да се задържи възможно по-дълго на власт.
Глобализацията прави все по-крещящо неравенството между печелившите и губещите, между малцинството, печелещо от промените и мнозинството, за което остават негативните им последици. За това мнозинство светът става все по-несигурно и опасно място за живеене. Лъскавата картина на живота в богатата част на света поражда стремеж към приобщаване и подражание, но напоследък сме свидетели на отхвърляне, озлобление и открита враждебност. Един жител на високо индустриалните страни употребява стоки и услуги колкото тридесет от жителите на Третия свят! Развитието повсеместно се схваща единствено като икономически растеж, а глобализацията - като превръщане на икономическата мощ на транснационалните корпорации в политическа власт над света.
БЪДЕЩЕТО
През първото хилядолетие на нашата ера принудителният и робски труд бяха заменени от относително свободен труд и натурална размяна. През второто хилядолетие достигнахме до свободен пазар и демократични институции.
През третото хилядолетие трябва да установим икономически, политически и социални отношения, които дa гарантират на всички вече родени и на тези, които ще се родят - устойчиво развитие, достойно качество на живота и хармонична околна среда.
НАШИЯТ ПЪТ
Двата класически подхода - социалният и либералният водят до периодична смяна на управляващите, но не могат да решат основния проблем на икономическото и социалното развитие – постигането на достоен живот за всички. Те само възпроизвеждат политическата класа и управленското статукво.
Времето на класическите, за края на второто хилядолетие, политически и икономически системи изтече. В настоящия момент не вида на собствеността, начините на разпределение и създаваните материални блага са критерий за жизнеспособността на икономическия модел, а възможността той да функционира устойчиво, гарантирайки повишаването на качеството на живота в обществото.
За нас повишаването на качеството на живот е основният критерий за социално развитие. Икономическият растеж не трябва да бъде самоцел. Той има своите граници, отвъд които може да настъпи екологична катастрофа. Индустриалната епоха от края на ХIX и XX век издигна в култ материалното благосъстояние и стремежа към натрупване на богатство. Икономическа система, която се основава единствено върху категории печалба, конкуренция и потребление не може да бъде основа за постигането на устойчиво развитие и е пречка за неговото постигане. Пазарът признава единствено печалбата, като мерило на ефективността, игнорирайки екологосъобразността, справедливостта и стабилността. Безогледното увеличаване на потреблението и стремежът към все повече и повече материални блага, когато не са необходимост, застрашават средата, в която живеем и не прави човека по -щастлив. Материалното благосъстояние не изчерпва понятието за качество на живота. То е само икономическа предпоставка за неговото повишаване.
Ние не сме за връщане назад във времето, за отказ от достиженията и развитието на науката и технологиите. Ние не проповядваме аскетизъм, а икономика на разумната достатъчност - без лишения, но и без излишества.
За целта е необходимо да преосмислим начина на живот и целите, системата от общи и индивидуални ценности и приоритети, които трябва да ръководят обществото в пътя напред! Технологичното развитие на човечеството все повече изпреварва по темп духовното развитие и в голяма степен го подменя. По-нататъшното съществуване на Човешката цивилизация е възможно само при хуманизация на научните и техническите постижения и даване приоритет на духовните ценности. Трябва да се откажем от печалбата «на всяка цена».
Трябва да се насочат усилия към рационализиране на производството, потреблението и разпределението; към справедлива цена на човешкия труд; към свеждане въоръженията до «необходима достатъчност»; към инвентаризация на световното богатство - природни ресурси, продукти на човешкия труд и интелект; към нови технологии, щадящи природата; към производства и възстановяване на биологичната продуктивност на сушата и океана; към поемане бремето на разходите за реализиране на глобална система на развитие от развитите страни; към задължаване оптимално използване на ресурсите, в името на общопланетното благо. Цел на развитието трябва да стане човешкото благополучие, а показателите за това развитие да включват степента на образование, качеството на здравеопазването и чистотата на околната среда.
УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ
Илюзия е тезата, че проблемите пред човечеството са чисто екологични и катастрофата би могла да бъде избегната само с цената на повече усилия за опазване на средата, в която живеем. Живеем във взаимосвързан свят и решаването на трупащите се проблеми е възможно единствено в тяхната цялост.
Борбата със замърсяванията е неотменимо условие за оцеляването, но сама по себе си не намалява пропастта между богатите развити страни и бедстващият Трети свят. Рециклирането на отпадъците ще облекчи задъхващите се икономики, но няма да смекчи социалните и политически конфликти.
Ефективното използване на енергията ще ни даде отсрочка във времето, за да намерим нови, по-надеждни и възстановяеми източници, но няма да направи хората по Земята по -щастливи. Не е възможно развитието на устойчива икономика в един социално противоречив и несправедлив свят. Не е възможно устойчиво обществено развитие в екологично увредена среда. Не е възможно един регион да се развива устойчиво, а съседните му - не. Устойчивото развитие е обща задача и изисква усилията на човечеството като цяло.
Борбата с природата за оцеляване на човека трябва да бъде заменена от борбата на човека за оцеляване на природата. Техническата и интелектуална мощ на цивилизацията не са аргумент за господство, а основание за отговорност към природата. Нашите потомци имат правата да ползват ресурсите на планетата като нас.
ОБЩОТО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО
Световният океан, Антарктика и околоземното космическо пространство са общочовешко наследство, ключов фактор за поддържане екологичния баланс на биосферата и източник на възобновими ресурси от неоценимо значение за сегашното и бъдещото развитие на човечеството.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ е за дейно и пълноправно участие на България в рационалното използване на тези региони и за общи усилия в тяхното опазването. Защитените природни територии са неразделна част от регионите и функционирането им трябва да става в рамките на локални програми за развитие, чрез които местното население да извлича непосредствена полза от тях. По този начин може да се осигури ефективното използване на дивата природа като носител на биологично разнообразие, като климатичен и водорегулиращ фактор, като място за отдих и общуване с природата, като извор и елемент на националната, регионалната и общочовешка култура.
СВЯТ ЗА ВСИЧКИ
Днес за минути прекосяваме континенти, общуваме с хора, намиращи се от другата страна на планетата, ставаме свидетели на събития, случващи се на хиляди километри от нас, участваме в процеси, които засягат цялото човечество. Не можем и не бива да се отказваме от достиженията на човешкия дух и разум, позволяващи всичко това. Те ни помагат да съхраним и увеличим доброто и отхвърлим лошото. Глобализацията трябва да бъде използвана за благото на човечеството. Ние не сме против тази глобализация. Глобализацията, обаче, може да има и друго лице. Тя може да бъде използвана и за користни цели. За това, богатите и силните в днешния свят да стават все по-богати и по-силни, а бедните и слабите - все по-бедни и по-слаби.
Тези, за които глобализацията е средство за налагане на нов световен ред против волята на хората, са насочили усилия най-вече към разрушаването на днешния свят, който е общност от национални държави.
Националната държава е не само продукт от хилядолетното развитие на човечеството, тя е и гаранция за бъдещето му. Цивилизационното многообразие е толкова необходимо за човечеството, колкото и биоразнообразието за природата. Хората, нациите, расите, не са били и няма да бъдат еднакви. За да направим света по-добър трябва да разберем и приемем разликите между тях. Запознаването с други култури ще ни доведе до осъзнаването на уникалността и ценността за бъдещето на всяка една. Обективните глобализационни процеси правят всички народи - съседи и от участниците в тях зависи какъв ще бъде резултата - по-добър или по-лош свят!
НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Човечеството прави неспирни опити не само да унищожи, но и да подмени природата. Стремежът да се освободим от недостатъците и умножим достойнствата си осмисля живота ни. Изкушението това да стане бързо и лесно крие опасността красивите мечти да се превърнат в страшна реалност. Твърди се, че човечеството няма да може да се изхрани без помощта на генните технологии. Те обаче се използват от години, а гладуващите по света стават все повече. Твърди се, че ще победим болестите. Приложението на генетиката тук не е от вчера, но болестите и болните не стават по-малко.
Технологичният прогрес продължава да изпреварва способността ни да намираме отговори на въпросите, които самият той поражда. Генното манипулиране е границата, която не бива лекомислено да прекрачваме, преди да сме намерили верните отговори. В противен случай рискуваме да се окажем в свят, в който естественото биоразнообразие е окончателно унищожено, светът е станал не по-здрав, а по-уродлив.
Не трябва да се забраняват научните изследвания в областта на генното инженерство. Но категорично трябва да се забрани освобождаването на ГМО в естествената природа. За целта трябва да се увеличи и усъвършенства контролът върху научните изследвания и да се инвестира в обезопасяване на научните лаболатории.
ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
Развитието на информационните технологии е факторът, който най -бързо променя света и представите ни за него. Информационното общество бързо се превръща в такава социално-политическа система, в която колективният разум играе ролята, която има за отделния човек неговият собствен разум. Този колективен разум ще бъде способен да предвиди и предотврати опасностите, намирайки решения не само на локални, но и на глобални, общочовешки проблеми. Всичко това, обаче, ще бъде невъзможно без свободния достъп на всеки до натрупаната информация. Познанието е единственият вид собственост, при чието използване обемът и качеството му не намаляват, а се увеличават. От общото съгласие по този социално-политически феномен зависи дали и как човечеството ще влезе в информационната ера, или в днешната действителност ще се появи още едно разделение между хората - на информационно богати и информационно бедни.
Бързото навлизане на информационните технологии поставя пред човечеството още по-сложни въпроси, отколкото индустриализацията постави в началото и средата на века. На дневен ред е един от най-важните от тях - екологията на информацията, чистотата на информационната среда, информационното равновесие и информационният комфорт на човека. Трябва да се промени състоянието, при което част от хората са лишени от достъп до информационния обмен или са само негови потребители. Такава ситуация позволява информационният монопол да се използва за ерозиране на културната идентичност и налагане, под формата на “световна” култура, чужди за народите ценностни модели и ориентации.
ЧОВЕК И ОБЩЕСТВО
Отделната личност, качеството на нейния живот, човешките права, свободното развитие на личността за нас са основна ценност, наред с класическите - правото на живот, на свобода на мисълта и словото. Новите реалности правят все по-актуална нуждата от дефиниране и отстояване на нови, неосъзнавани досега права на личността. Човек има право на пълна и обективна информация. Само така той би имал възможността да изрази отношението си и да осъществява контрол върху всичко, което институциите имат претенциите да вършат във и от негово име. Човек има право да каже "не!" на всеки един - локален или глобален проект, който би застрашил неговата сигурност, перспективи за развитие или би ограничил неговите свободи.
Човек има право на здравословна околна среда, защото здравето е един от най -важните показатели за качеството на живота. Никакви цели не могат да бъдат оправдание за излагането на риск на физическото, духовното или общественото здраве.
Човек има право да бъде различен. Никой - индивид, група или институция, няма право да изисква от личността да промени или подтиска същността си, уеднаквявайки я с наложени насила норми. За нас нееднаквостта в многообразието, както в природата, така и в обществото, са важни фактори за оцеляването и развитието.
Съществуването на будно гражданското общество е гаранция, че в настъпващото глобално общество, съдбата на човешките общности и отделния човек няма да бъдат играчка в ръцете на националните и транснационалните политически и икономически институции. Гражданското общество притежава механизмите за упражняване правото на гражданите, чрез свои независими сдружения, да се включват в управлението на държавата. Гражданското общество е институцията, чрез която всеки човек - сам или заедно с други, ще отстоява и търси реализация на своите права.
СВЕТОВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
В основата на бъдещия световен ред трябва да бъде Организацията на обединените нации, без деленето в нея на големи и малки, богати и бедни държави. Тя не трябва да бъде механизъм за налагане на волята и интересите на едни държави над други. ООН трябва да стане изразител и изпълнител на волята на всички хора за мирен, свободен и достоен начин на живот, в хармония с природата.
ООН трябва да бъде гарант за спаведливо решаването на всички глобални и регионални проблеми, главен координатор на световните програми за разработка на нови технологии, преминаване на световната икономика към устойчиво развитие, решаването на проблемите с глада и болестите, на борбата с организираната международна престъпност и екстремизма във всичките му форми, за контрол върху дейността на международни и наднационални икономически корпорации, за справедливо решаване на проблемите с дълговете на бедните и развиващи се страни.
БЪДЕЩЕ БЕЗ ОРЪЖИЯ
След края на студената война, войните не спират. Жертвите на въоръжено насилие стават все повече, заплахата за живота, здравето и свободата на цели народи и региони става все по-осезаема. Надпреварата във въоръжаването продължава и наред с държавите -участнички в нея, има много политически и терористични групировки, неподвластни на каквито и да е било международни политически решения или институции.
Необходима е демилитаризация и сигурност. Ние сме за постепенно пълно и всеобщо разоръжаване, за разпускането на военните и военно-политически блокове и заместването им със световна система за сигурност под егидата на ООН. Надпреварата във въоръжаването, блоковото противопоставяне и разделителните линии трябва да останат в миналото. Политическият диалог, зачитащ правото на другия е единственото средство за постигане на обща и трайна сигурност. Сигурността на едни не може да се гради върху заплахата за други.
Съществуващият сега егоизъм и агресия в отношенията между хората трябва да бъде преодолян. Представата, че всички обитаваме един малък и уникален свят, може би единственият населен с разумни същества, е достатъчен аргумент за това.
Само обединените усилия на всички и желанието светът да бъде променен така, че да има шанс за достоен живот, могат да преодолеят съществуващите напрежения и колкото повече хора и колкото по-скоро го осъзнаят, толкова по-скоро ще тръгнем по нов път на развитие
БЪЛГАРИЯ И ИЗМИНАТИЯТ ПЪТ
Години наред, национално безотговорен политически елит продава на безценица бъдещето на България.
Години наред, едни и същи политици, сменящи отборите си, искат да затвърдят вкорененото убеждение на българина, че "всички са маскари" и да убият вярата му, че бъдещето може да бъде по-добро от настоящето.
Години наред, България е разграден двор, от който и наши и чужди, необезпокоявано могат да изнасят всичко ценно и и да изхвърлят всичко непотребно.
Години наред, в съзнанието на българина се насаждат митове, които трябва да подменят здравия му усет за добро и лошо, за реално и измислено, за необходимо и излишно.
Години наред, липсата на идеи за бъдещето се компенсира със смяната на едни идеологеми с други, също толкова чужди на българския дух и безполезни за бъдещето.
Години наред, всички усилия на управляващите са насочват към разрушаване, а не към съзидание.
Години наред, българските управници бързат да отрекат и разрушат направеното от предшествениците им, за да започнат върху развалините всичко по свой образ и подобие.
Години наред, властта не се използва за реализиране на идеи, а е средство за задоволяване на амбиции и желания.
Всичко това доведе до крах в българската икономика и обществото. Приватизацията се провежда зле, разпродадоха се на безценица работещи предприятия и се унищожи националния капитал. Зараждащият се частен бизнес и формирането на средната класа бяха изоставени на произвола на съдбата. Необезпокоявана от никого, се разви и укрепи позициите си "сенчестата" икономика, увеличи се корупцията на всички нива, разви се огромна престъпна мрежа, а обикновеният българин все повече обедня.
БЪЛГАРИЯ ДНЕС
Днес в България, официално отчитаната безработица няма нищо общо с реалната такава, поради големия процент на «сива» икономика, а повече от половината от българите са на прага на бедността.
Днес в България, почти всичко ценно е съсипано или продадено. Отново се провежда реформа, с твърдението, че е необходимата, правилната, истинската. Пред очите ни “структурната реформа” се превърна в тотална приватизация, а тя - в ликвидации или разпродажби за по един долар! Разпродажбата на структуроопределящи за националната икономика производства на безценица все повече ограничи възможностите на страната да решава трупащите се проблеми в заетостта, здравеопазването, инфраструктурата, опазването на околната среда. Оттеглянето на държавата от икономиката не може да бъде на принципа "разпродажба или ликвидиране". Приватизацията не може да бъде идеологема и кампания, национализация с обратен знак.
Днес в България, продължават разговорите за необходимост от чужди инвестиции. Не се разбра, че истинските пречки пред сериозните и крупни инвеститори са неспирно изменящото се законодателство и корумпираната и пасивна бюрокрация. Липсват националните интереси.Управляващите с готовност следват внушения отвън, без да си дават труда да изработят цялостна стратегия за приоритетите и развитието на страната.
Реформа е необходима, както в икономиката, така и в поведението и мисленето на българските политици. Силите и вниманието на обществото трябва да се насочат към обновлението на страната, а не към въображаеми вътрешно и външнополитически цели.
КЪМ КАКВО СЕ СТРЕМИМ
НАРОД И НАЦИЯ
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ схваща националния проблем, в най-широк смисъл, като единство на нацията, изразяващо се в движение към обща цел и чувство за обща родина - България. Според нас, решението на националния проблем се крие в изграждането на държава, гарантираща благополучие, простор за инициатива и човешки права за всеки свой гражданин.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ вижда пътя за приобщаването на всички към единната българска нация и превръщането на България в основен защитник на всеки от нас, чрез поставяне интересите на отделната личност над интересите на каквито и да било групи, партии или идеологии. Ние сме за съхраняване и развитие на националното и културното достойнство на всички български граждани, за запазване на тяхната етническа, културна и езикова самобитност. Зачитаме всички форми на изява на етническо, религиозно и културно самосъзнание, стига те да не увреждат общите интереси на нацията.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ е за насърчаване на културните и стопанските връзки с българските етнически общности извън пределите на страната, за гарантиране на правата им и запазване на тяхната самобитност.
Основни национални цели за нас са:
- гарантиране на бъдещето и просперитета на българската нация и държава;
- опазване на териториалната цялост, независимостта и суверенитета на България;
- единство на нацията и социалният мир;
- социално-политическо и икономическо устройство, гарантиращо достойното съществуване и перспективите на всеки български гражданин, при пълно равенство на права, свободи и възможности за развитие;
- развитие на българските национални добродетели, духовност и култура;
- взаимна изгода и зачитане на достойнството на другия в отношенията с други държави, политически съюзи, регионални и световни организации;
- разумно потребление, с грижа за опазване на природните ресурси за поколенията.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
От кризата в държавността най-силно страда социалната сфера. Целта на управляващите до сега е, не да осигурят достойно качество на живот на гражданите, а да им прехвърлят сметката за управленската си безотговорност. Реалните доходи у нас са от най-ниските в Европа, безработицата е голяма, а прогнозите са още по-тревожни. Най-засегнати са специалистите с висока квалификация, младите хора, жените, малцинствата.
Продължителността на живота спада, а възрастта за пенсиониране се увеличава и е на път да я достигне - така пенсионното осигуряване се превръща в нов вид данък. С други думи - отново ни се предлага да изживеем живота си в мизерия и мечти за някакво “светло бъдеще”. Както никога досега, на карта е поставено оцеляването на нацията!
СОЦИАЛНАТА СИГУРНОСТ
Социалната сигурност е основа на демокрацията. Тя е цел на социалната политика и прави възможно самоопределението на всеки човек в обществото.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ е за осигурителна система, която да дава подкрепа на социалнослабите слоеве от населението, да гарантира достойна помощ за нетрудоспособните и поддръжка за частично трудоспособните, да покрива при необходимост разноските за професионалното и общо образование, да осигурява компенсация при закриване на нерентабилни предприятия, помощ при търсенето на работа и средства за преквалификация. Ние сме за пенсионно осигуряване, непротивопоставящо поколенията и гарантиращо достойна старост без лишения.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ е за разумно и достатъчно осигуряване, което да насърчава трудовата мотивация и стопанската инициатива. Това предполага целево формиране на различните осигурителни фондове, публичност на образуването и функционирането им като независими от изпълнителната власт и държавния бюджет, институции. Особено важно, според нас, е разработването на програми за осигуряване на заетост на младите хора, жените, инвалидите и самотните хора.
Чрез политически независимите синдикати, трудещите се трябва да имат право да се борят за справедливо заплащане и подобряване на условията на труд с всички средства, регламентирани от закона.
ЛИЧНАТА СИГУРНОСТ
Личната сигурност е основен елемент от качеството на живота. Престъпленията срещу личността, агресията, злоупотребата с властта засилват безпокойството и пораждат чувство за несигурност. Противодействието на престъпността трябва да бъде борба за премахване на причините за нейното възникване.Това е преди всичко борбата с бедността и безработицата, с дискриминацията и корупцията, с липсата на перспективи.
Наказанието е последното и най-силно средство срещу престъпниците, но е негодно като оръжие в борбата с престъпността. Цел на нашата политика е не само осъждането на престъпника, а преди всичко предпазването от извършване на престъпление.
СЕМЕЙСТВОТО
Демографският срив е сред най-големите заплахи за бъдещето на нацията. Като определящ фактор на ситуацията са намаляващата раждаемост, увеличаващата се смъртност, а в последното десетилетие се прибави и масовата емиграция. Стотици хиляди - предимно млади хора, не виждайки в България перспективи за личностна и професионална реализация напуснаха страната, а почти всеки от останалите декларира, че би го сторил, стига да има тази възможност.
Необходими са спешни, обмислени и координирани действия на държавните институции за преодоляване на демографската криза, преди тя да се превърне в катастрофа, с непредвидими за нацията и държавата последици. В центъра на вниманието трябва да бъде поставено семейството и неговото укрепване.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ защитава интересите на семейството и традиционните български семейни ценности. Нашата цел е създаването на условия, при които раждането, отглеждането и възпитанието на децата, от непосилно бреме за родителите ще се превърне във висша ценност и цел.
ЗДРАВЕТО
Човешкото здраве е един от най-съществените елементи от качеството на живота. Здравето е нещо много повече от липса на болест. То е състояние на добро психическо, физическо и социално самочувствие на личността. Здравната политика трябва да засяга всички области на живота. Замърсяването на околната среда, рисковете на работното място, социалният стрес, несигурността в бъдещето, са причинители на болести, с които отделният индивид трудно може да се пребори. Това може да направи само здравна политика, изразяваща загриженост за здравето на всички хора. Здравеопазването става все по -недостъпно и скъпо, зле осигурено и дезорганизирано. В дебрите на “реформата” му вече трудно се ориентират и заетите в здравната сфера. Особено тежко е положението в по-малките населени места. Абсолютно задължително е гарантирането на безплатен минимум здравни услуги, включващи профилактиката, спешната медицинска помощ, детското здравеопазване и животоспасяващите операции.
От особени грижи се нуждаят инвалидите, голямата група самотни, по една или друга причина, хора, социално или природно ощетените. Ние не само се обявяваме в защита на техните права, но и считаме за един от приоритетите си подобряването на качеството на техния живот, професионалната и личностната им реализация и адаптиране в обществото.
ОБРАЗОВАНИЕТО
Образованието има много по-важна цел от тази да осигурява добре обучена работна сила за икономиката. Негова основна функция е да подготви младите хора да поемат отговорност за собствената си съдба и да могат да управляват собственото си развитие така, че да бъдат полезни както за себе си, така и за обществото. То трябва да служи за превръщането на човека не в средство, а в мерило за развитието. Информацията не бива да подменя знанието, защото наборът от готови отговори на ограничен кръг въпроси не може да замести самостоятелното мислене и критичния поглед към реалността.
Образованието е свързано с бъдещето на всяка страна, а ние сме на път да загубим най-ценния си капитал - образоваността на нацията. Разходите за образование са от първите, които се орязват. Останалите без работа специалисти постепенно се деквалифицират, действителността демотивира младите да се стремят към по-добро образование, а висшето образование става все по-скъпо.
Трябва да се борим за оцеляването на нашето образование и наука така, както в миналото нашите предшественици са се борили за българската писменост, църквата и училищата. Средствата за образование не бива да бъдат по-малко от 5% от държавния бюджет. Предмет на държавна политика трябва да стане ранното откриване и подпомагане на талантите. Особено внимание трябва да бъде отделяно на децата, при които семейни, социални или материални проблеми са причина за затруднен достъп до образование и до достиженията на националната и световна култура.
Учебните заведения са място за образование и наука и не бива да бъдат превръщани в политически фронт. Ние сме за замяната на идеологизацията на учебния процес с екологизация. Учебните програми трябва да бъдат изчистени от излишна информационна претовареност за сметка на разширяване обхвата от научни и идейни теории. Това ще позволи на учащите да усвояват мироглед по свой избор и това е пътят за създаване на мислещо поколение.
От голямо значение за развитието на личността има активното използване на свободното време за повишаване на образованието и квалификацията. Това налага както държавата, така и гражданските формирования да съдействат за включването на максимален брой млади хора в различни форми на извънучилищни занимания под ръководството на добре подготвени специалисти. Това би намалило значително антиобществените прояви и наркоманиите. Намесата на обществено-държавните органи в работата на учебните заведения трябва да се изразява най-вече в контрол над учебните програми. Висшите учебни заведения трябва да бъдат напълно автономни средища за научно, физическо и културно развитие на студентите.
КУЛТУРАТА
Необходима е цялостна стратегия за културното възраждане на нацията чрез нужните нормативни актове. Те трябва да осигуряват условия за естественото развитие на културата като самоуправляваща се система чрез:
- съсловни гилдии със своя собственост и средства;
- самостоятелни общински културни институции;
- регламентирани данъчни облекчения за творци, спонсори и меценати;
- стимулиране и подпомагане на млади дарования във всички сфери на културния живот;
- плурализъм в собствеността, стопанисването и финансирането на културните институции.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ е за пряко държавно финансиране на културните институции с национално значение. Необходимо е учредяването на независими фондове за съхраняване на културното наследство и стимулиращи прояви, възпитаващи в български дух и традиции. Не бива да схващаме европейското като отказ от българското. Само със своята национална самобитност и култура, България може да стане част от Европа. За да бъдат те ценни за другите, трябва да бъдат и да останат ценност преди всичко за самите нас.
ИКОНОМИКА
Стратегическа цел за ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ е изграждането на икономика, ориентирана към интересите на отделния човек и осигуряваща хармония както между хората, така и между човечеството и природата. Тази цел не може да бъде осъществена в сферата на чистата икономическа политика. Тя изисква създаването на:
- политическа система, осигуряваща ефективно гражданско участие при вземането на икономически решения;
- социална система, способна да се справя с произтичащите от нехармоничното стопанско развитие проблеми;
- икономическа система, способна да се развива със собствени сили и без увреждане на възможностите за бъдещо развитие;
- производствена система, зачитаща съхраняването на екологичната база, като условие за по-нататъшно развитие;
- технологическа система, търсеща непрекъснато нови и по-ефективни решения;
- гъвкава управленска система, способна да коригира грешките си;
- самоуправляващи се общини, стопани на своята територия, собственост и финанси.
Изправени сме пред един парадокс - говорим за отказ в световен мащаб от пазарното стопанство в досегашния му вид, но за България поставяме на дневен ред именно неговото създаване. През последния повече от половин век, напредналите държави създаваха върхови постижения в техническата и икономическа мисъл, а ние "изграждахме" командно -административната система за насилие върху икономиката. През последните петнадесет години разрушихме всичко, добро и лошо, създадено досега.
Наша непосредствена задача е формирането на пазарно стопанство с всички негови задължителни компоненти, с тяхното взаимодействие и регулиране, с разумния баланс между изискванията на настоящето и отговорността пред бъдещето.
Налаганата теза, че пазарът сам ще утвърди новия икономически ред без активното регулативно въздействие на държавата, работещите пазарни институции и наличието на знания и умения за управление на пазарните процеси, води до разрушителни последици.
Ролята на държавата в икономиката не е като на собственик към предприемач, а да създава условия за свободна дейност на всички производители, да гарантира стабилността на паричната система, да регулира пазарните взаимоотношения чрез данъчни механизми и икономически похвати, да стимулира новите технологии и активно да подкрепя националните производители в борбата им за световните пазари. Държавата трябва да защитава потребителя от монополизацията на пазара и с икономически лостове да насърчава развитието на отрасли и дейности, отговарящи на условията и приоритетите на страната ни - селско стопанство, лека промишленост, туризъм, високотехнологични производства.
Гъстата мрежа от разрешителни режими, лицензи, наредби, правилници и инструкции прави бюрократа всесилен. Растящото данъчно бреме, орязването на преференциите и облекченията, чиновническият рекет, спадането на покупателната способност на населението и печалбата на фирмите довършват икономическата картина. Днес става все по-трудно да се започне собствен бизнес и все повече са фалитите сред легалния бизнес. Управляващият елит прави всичко възможно бъдещето на икономиката да остане в ръцете на държавните монополи, чуждия капитал и партийните фирми.
За да се съвземе българският предприемачески дух и заработи колкото се може по-скоро е необходимо :
- осъществяване на нова политика на доходите, която да стимулира потреблението;
- радикално облекчаване на режима за откриване и ръководене на дребния и среден бизнес;
- създаване на общовалидни, опростени и ясни процедури за административно обслужване на фирмите, пресичащи възможността на администрацията да злоупотребява със служебното си положение;
- защита на националното производство, чрез коренни промени в данъчната система, митата и таксите;
- създаване на преференциални условия за работа и стимулиране на дребния и среден бизнес, особено в неблагоприятните райони.
- финансови стимули и данъчни облекчения за фирмите, започващи ново производство или използващи модерни технологии;
- привличане на чужди капитали не с разпродажби, а с преференции за нови и перспективни производства с модерни и екологични технологии;
- нов екологосъобразен подход при използване на природните ресурси, посредством смесени дружества със световноутвърдени фирми;
- изграждане на национална енергийна система, щадяща околната среда;
- използване на геополитическото положение на страната като лост за икономическо развитие.
Основни критерии при приватизацията и инвестициите трябва да бъдат:
- преустановяване на обезбългаряването на икономиката;
- националността на капитала да бъде с възможно масимално предимство при равни други условия;
- откриване на нови работни места, като наемането на български специалисти да бъде задължително условие;
- повишаване технологичното ниво на съществуващото производство;
- недопускане на внасянето в България на производства, замърсяващи околната среда.
- строг следприватизационен контрол за спазване на поетите от новия собственик ангажименти по екологичните и социални ангажименти.
Единственият успех, отчитан от управляващите до сега в областта на селското стопанство е процентът на върнатите земи. Доколко този процент е реален може да се гадае, но видим е факта, че родното земеделие и животновъдство агонизират. Подтискаща е гледката на ралата, мотиките и пустеещите плодородни земи. Именно затова провеждащите селскостопанската реформата не мерят успехите си с увеличен процент на обработваемите площи, увеличени добиви от декар, увеличена численост и брой на стадата, модернизация, технологизиране и обновяване на машинния парк на земеделието и животновъдството, екологично чисто земеделие и земеделски продукти.
Време е да се сложи край на неуместната идеологизация и да се даде възможност на всички форми на собственост да докажат жизнеспособността си. Пълното оттегляне на държавата от реформата обрича селското ни стопанство на крах. В най-ефективно действащите икономики държавата отделя специално внимание на ценообразуването и регулирането в селското стопанство и външната търговия със селскостопанска продукция.
Държавата трябва да предприеме адекватни мерки и основната задача на селскостопанската ни политика трябва да стане експортната преориентация, повишаването на конкурентноспособността и възвръщането на загубените пазари на селското ни стопанство.
Досега безкритично се приемаха всички налагани ни ограничения, но след влизането на страната ни в Европа е необходима дългосрочна стратегия, механизъм и строг контрол в реализирането на :
- спешна технологизация на отрасъла;
- предвидима ценова и търговска политика;
- създаване на ефективна производствена и пазарна структура на механизация, напояване, ветеринарни услуги, селскостопански борси и т.н.;
- създаване на национална консултантска служба като механизъм за обмен на знания, опит и внедряване на нови технологии;
- създаване на специализирани фондове, подпомагащи и гарантиращи проектите за европейско финансиране;
- създаване експертни звена от консултанти по изготвяне на проекти за получаване не европейски грандове;
- регламентиране на действен обществен контрол върху класирането и подбора на проекти за финансиране.
Трябва да бъде сложен край на партийното вмешателство във всички по-крупни сделки със селскостопанска продукция, чрез системата на лицензиране и при разпределението на квоти и разрешения за износ.
Производителите на селскостопанска продукция трябва да бъдат защитени от бандитизма, развихрящ се при всяка изкупна кампания, ограбващ труда и перспективата на тези, които са повярвали, че чрез труд биха могли да направят живота си по-добър.
Необходимо е да бъдат осигурени национални кредитни линии с нисък лихвен процент и с разумен гратисен период за производителите, развиващи разширено, механизирано и екологично чисто производство. Производителите в структуроопределящите и експортноориентираните отрасли на селскостопанския отрасъл като розопроизводство, зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и др. да бъдат приоритетно подкрепяни.
ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА
Единствените промени към по-добро в екологичната обстановка на страната се дължат не на променено отношение към проблемите, а на затихването на икономиката. Последиците от престъпното и безхаберно отношение на предишни и настоящи управления към опазването на околната среда се струпват на главите на населението и всички дишаме замърсен въздух, пием замърсена вода, ядем замърсена храна и хроничните заболявания са повсеместни.
Държавата е длъжник на потърпевшите от неразумното отношение и експлоатиране на природата. Засега тя изцяло разчита на това, купувачите на приватизиращите се предприятия да поемат ангажимента и разходите по възстановяване на екологичното равновесие. Това е крайно недостатъчно защото :
- инерцията на остарялото мислене и желанието за продажба на всяка цена оставя изискванията за поемане на такива ангажименти, като по правило, винаги на последно място;
- няма случай, в който особено податливите на външен натиск днес управляващи, да контролират и изискват стриктното спазване на поетите ангажименти, когато купувачът е чужда фирма;
- много от пораженията върху околната среда са в райони, където на инвеститорски интерес не може да се разчита;
- държавата трябва максимално да използва и прилага европейските принципи и правила за екологично поведение на бизнеса и икономиката;
- европейският принцип е “замърсителят плаща”.
Замърсяването на околната среда представлява разхищение на ресурси и е признак на неефективно производство, а пречистването на отпадните продукти и вредните емисии е задължително, но скъпо решение.
Изходът е в екологизиране на икономиката. Световният опит убедително показва не само дългосрочната, но и краткосрочна икономическа рентабилност от въвеждането на нови природосъобразни технологии. Необходимо е екологичните аспекти на производството да бъдат вградени в данъчното облагане, в предварителните процедури за одобряване на инвестиционни и технологични решения, в търговските улеснения и във всички останали компоненти на икономическата политика. По такъв начин ще стане явна действителната икономическа нерентабилност на всяко неприродонесъобразно производство.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ е за определянето на ясни и достижими цели, свързани с ограничаване на замърсяването на въздуха, водите и почвите и съхраняване на невъзобновимите природни ресурси. Необходимо са съвременни и действени регулиращи механизми, стимули и стандарти, даващи приоритет на решаването на здравните проблеми, породени от индустриалното, селскостопанското, комунално-битовото, транспортното и друго замърсяване.
На основата на адекватна екологична информационна система, нормативните актове и стандарти трябва да регулират контрола върху замърсяването на околната среда, производствените и здравни проблеми, ефективността на енергийните и суровинни разходи за продуктите и процесите, както и производството, продажбата, употребата, транспортирането и унищожаването на вредни за здравето химически, биологични и радиоактивни материали.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ е за задължително допитване до общественноста, включително и чрез референдуми, при вземане на решения, засягащи околната среда. Необходимо да бъдат разработени и реализирани програми за формиране на екологична култура в населението и екологично и здравно възпитание на подрастващите.
В областта на транспорта, един от основните източници на замърсяване, ние сме за приемуществено развитие на железопътния и електротранспорта, за насърчаване на преминаването към безоловен бензин и употребата на газово гориво в автотранспорта.
Ограничените възможности на страната не позволяват в близко време проблемите от дългогодишни замърсявания на почви и територии да бъдат цялостно решени. Затова усилията трябва да се съсредоточат върху най-тежко засегнатите места и региони и с оглед постигане на максимален ефект от вложените средства и ресурси да се разработят краткосрочни и дългосрочни програми и цели. При разработването на обща стратегия и конкретни програми за опазване на околната среда и природните ресурси, най-пълноценно да се използва опитът на екологично напредналите държави и Европа, както и тяхната помощ.
Належащо е използването на всички възможности за редуциране на външни дългове по схемата "дълг срещу природа". Смятаме, че използването на вече достъпни енерго и материалоспестяващи технологии е най-приемливото за решаване на енергийния проблем и за осигуряването на дългосрочния прогрес на страната. Преструктурирането на енергопотреблението се диктува от необходимостта да не се нарушава енергийната независимост на България и да се ускори разработването и внедряването на алтернативни източници на енергия.
България е страна със забележително природно наследство. Природогеографското й разнообразие, неголямата гъстота на населението и неравномерното му разпределение са позволили да се съхранят и до днес редица ценни природни територии. Някои от тях нямат равни на себе си в Европа и са важни обекти на световното природно наследство.
Обществено-икономическото развитие на страната, в последните десетилетия, се съпътства от хищническо отношение към природата и в съчетание с незавършения характер на сегашната мрежа от защитени природни територии поставя под въпрос запазването на българското природно наследство. С оглед опазване на цялото разнообразие от представителни екосистеми и фаунистични комплекси, видообразователни центрове и редките и застрашени видове, както и за запазване на характерните ландшафти, e належащо да се осигури благоприятна структура на мрежата от защитени природни територии - Натура във всички биогеографски райони на България и в прилежащата акватория на Черно море.
В областта на опазването на горите, нашата цел е възстановяването на естествената горска растителност и изоставяне на практиката на мястото на широколистни да се залесяват иглолистни дървета. Зелената партия е за единен режим и строг контрол върху стопанисването и ползването на горите, независимо от тяхното предназначение и форма на собственост.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ смята за необходимо изграждането на система от национални паркове и резерватна мрежа на страната, като едновременно се развива и системата от природни паркове, защитени ландшафти и защитени местности. Защитените природни територии не могат да съществуват като изолирани острови на екологично благополучие. Запазването на деликатното екологично равновесие в тези най -ценни фрагменти от българската природа е възможно само в съчетание с екологизирана човешка дейност в останалата част от страната и активни преобразования в районите със силно увредена и неспособна на самостоятелно възстановяване природна среда.
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ е за активно природозащитно сътрудничество, както на междуправителствена основа, така и със специализирани международни организации като Световния природен фонд и Международния съюз за защита на природата. Особено значение отдаваме на съвместните усилия за опазване на природната среда на река Дунав и Черно море.
