- Източването на държавните предприятия преди тяхната приватизация или по-точно подаряване на частни лица. Този „бизнес” започна веднага след либерализацията на цените през 1991 г. и продължи през целия период на приватизация, който в България бе абсурдно удължен до повече от десет години. Една от основните схеми за „обезкостяване” на предприятията бе влизане в договорни отношения с частни фирми (често на самите директори на държавното предприятие), при което частната фирма продаваше на държавното предприятие скъпи суровини, а купуваше продукцията му евтино. Истината е, че този процес практически ставаше пред очите и често с помоща на съответните министри.
- Провеждане на самоцелна приватизация. Същата, в огромна част от случаите, нямаше за цел повишаване на производителността на труда, а раздаване на свои хора на държавната баница. Затова и голяма част от предприятия, които имаха потенциал и можеха да работят след приватизирането си, бяха нарязвани за скрап. За новите собственици това бе най-лесният и бърз начин да превърнат в пари подареното им от държавата имущество. Така цели региони бяха лишени от поминък.
Интересен е фактът, че когато през 1998 г. се опитах да лобирам в Народното събрание да се приеме закон, който да задължава приватизацията да се извършва основно чрез фондовата борса , а не от министерската бюрокрация, то срещнах отпор и отляво, и отдясно. А това бе единствения начин да се намали корупцията, повиши цената на приватизираните предприятия и да се раздвижи така важния за икономиката фондов пазар!
- Разрушаване на селското стопанство чрез ликвидационни съвети. Те бяха въведени защото целта на СДС в началото на 90-те години бе да бъдат унищожени кооперациите, в ръководствата на които те виждаха политическата основа на БСП на село. Разумният подход бе да се преобразуват ТКЗС в акционерни дружества, като по този начин се извърши и връщането на собствеността, но което е по-важно, се запази производствена база. Знам, че от по-долните етажи на Социалистическата партия е имало такива предложения, но ръководството не пожела да ги предложи в парламента или пред българската общественост! Защо? СДС не би могло да направи разумни възражения на такъв пазарен подход! Отговорът е лесен - БСП се боеше, че в новите акционерни дружества тя няма да има този контрол, който има в ТКЗС-тата.
- Източването на банките от т.нар. „кредитни милионери”. Това е единственото ограбване, за което има сравнително точна информация благодарение на внесения от мен през 1997 г. закон, с който БНБ бе задължена да предостави данни. Оказа се, че банките са ограбени с над 1милиард и 700 милиона долара. Това бе в основата на фалита на банковата система през 1996 г. и последвалата хиперинфлация.
- Погрешна и недалновидна енергийна стратегия. Основният проблем на нашата енергетика е изключително ниската енергийна ефективност. Поради частни интереси вместо да насочим усилията си за решаването на този проблем ние попиляхме милиарди долари в игрите около АЕЦ Белене и др.
- Икономически неразумна и дълбоко несправедлива данъчна система. Чрез нея се прави най-голямото ограбване на българския народ, като едновременно с това и отляво и отдясно му се внушава точно обратното. Всъщност данъчната ни система стоварва основната тежест върху средните и бедни слоеве от населението и облагодетелства една малка част свръхбогати. Като в допълнение на това, последните не се стимулират да влагат излишъците си в развитие на производството, при което те се разпиляват за луксозни придобивки или изнасят в чужбина.
Има и други „по-дребни” начини за ограбване, които обаче съсипаха живота на хиляди граждани.
- Какво значи „дребни” начини за ограбване при положение, че тези които изредихте всяко по отделно е струвало на обществото ни милиарди долари?
А.К.: Това са такива, които не засягат цялото общество или ако да имат отношение към всички граждани, то действат с по-малки мащаби, например:
- Финансовите пирамиди през деведесетте години, който излъгаха и ограбиха парите на много хора, а някои даже ги доведоха до самоубийство. Държавата има пряка вина за това.
- Юридическите лица с „особен режим” и данъчни преференции в началото на 90-те години, като фондации, студентски кооперации, фирми на политически партии и др. Да си спомним за фондация „Сапио” и любовта на тогавашния министър Иван Костов към нея.
- Рекета върху дребния бизнес от страна на силовите групировки. Апогея на тази дейност бе през годините 1992-97. Истината изисква да признаем, че правителството на същият Иван Костов нанеси силен удар върху този „бизнес”, но за сметка на това разви друг, който дълго се олицитворяваше от „Мистър 10 процента”.
- Рекет от държавата върху бизнеса, който се изразява в изнудване от страна на чиновниците от различни равнища на фирмите. Това освен, че спъваше тяхната дейност, но и създаваше привилегировано отношение за корумпираните, и загуби за бюджета.
- Предоставяне на частни структури възможност за развитие на монополна дейност в ущърб на гражданите. Известно е, че по-лошо от държавния монопол е само частният монопол. На национално равнище това са мобилните оператори . Да не забравяме,че М-тел беше пълен монополист и галеник на всяка власт дълги години. Още по-голям галеник, за който доскоро имаше пълно табу да бъде обсъждан е Лукойл Нефтохим Бургас АД. Вече на всички стана ясно каква е дейността на електроразпределителните дружества и в чия полза. На регионално равнище по-наглите случаи на монопол са Софийска вода, сметосъбирането и др.
В особена графа бих поставил най-последната по-време, но една от най-наглите държавно-частни далавери – замените на държавни гори и земи срещу частни такива. Оценката на загубите за държавата от тях се изчисляват в милиарди евро.
- Да се спрем по-подробно на някои от изброените от Вас начини за ограбване. Първо, защо считате, че имаме погрешна енергийна стратегия и само тя ли е погрешна, в коя област на икономиката тя е правилна?
Истината е, че само в областта на енергетиката са правени такива програми, тъй като тя е в основата на цялото стопанство и е неизбежно държавата да има визия, тъй като инвестициите в нея са огромни. За всички други области – селско стопанство, индустриални отрасли, туризъм и т.н., и да е имало някакви програми те са били само за комуфлаж. Те всички са се изразявали само в едно – приватизация, приватизация и пак приватизация!
Още през 1999 г. по времето на кабинета на Иван Костов в Народното събрание бе внесена Енергийна стратегия, която се основаваше на екстензивно развитие (строеж на нови мощности) при положение, че за произвеждането на единица продукция ние харчим от 3 до 5 пъти повече електроенергия от развитите европейски страни и независимо от това имахме излишък от производство на електроенергия. Причините за този абсурд бе, че Костов още тогава се бе съгласил с искането на Европейския съюз за закриване на четирите блока на АЕЦ Козлодуй и това бе добър повод за строеж на нови мощности, най-вече на АЕЦ Белене. В тази връзка идеите за намаляване на разходите на енергия за него бяха пречка и той даже уволни председателя на Националната агенция по енергийна ефективност Георги Стоилов, която бе предложила Национална програма за енергийна ефективност. Съгласно тази програма бе достатъчно да инвестират по-малко от една четвърт от парите нужни за построяването на АЕЦ Белене за да се постигне такава енергийна ефективност, че да отпадне нуждата от него. Но както се досещате да строиш нещо скъпо, макар и ненужно, с държавни пари е много по-сладко отколкото да инвестираш пари в бизнеса и домакинствата за повишаване на енергийната ефективност.
Така ние поехме по път по който загубихме едновременно в няколко направления. Първо, закрихме и четирите блока на АЕЦ Козлодуй, много преди изтичането на тяхната проектна мощност, което бе огромна загуба за икономиката ни. Второ, тръгнахме по пътя на големите и ненужни харчове със строежа на АЕЦ Белене и трето, лишихме българския бизнес от така необходимите му пари за да модернизира своето производство, да намали разхода на енергия и да стане по-конкорентоспособен на западните стоки. Тази политика се продължи и от кабинетите на Сакскобургготски и Станишев. Интересното е, че напоследък Костов си промени позицията – интересно защо ли?
- Кой според Вас охранява руските енергийни интереси – Овчаров ли е? Той ли е главния играч българската енергетика? Кои са новите играчи - Богомил Манчев, Христо Ковачки? Какви са основните механизми за крупни кражби в различните подотрасли в енергетиката?
За да си основен играч в енергетиката, трябва или да притежаваш големи енергийни мощности или да си на пост, от който можеш да определяш политиката в тази област. Така, че поне в момента Овчаров не притежава нито едно от двете, а пък на руснаците им трябват решения сега! Тези решения се вземат от тесен кръг около Бойко Борисов, но тъй като той самият не знае какви трябва да бъдат те, то виждаме една ария в стил „Фигаро тук, Фигаро там”.
Относно механизмите за кражба. Тъй като повечето енергийни мощности са приватизирани, то основната „далавера” се търси в предоставяне от страна на държавата на някакво предимство, което естествено накрая се калкулира върху джоба на данъкоплатците. Примерно, държавата уреди за произвежданата от предприятията на същият този Христо Ковачки добавка от 75 лева за мегават час електроенергия, докато за други индустриални производители е само 1 лев. Естествено, ползват се и класическите схеми за криене на печалбите . Електроразпределителните дружества ни дадоха великолепни примери чрез т.нар. аутсорсване за надуване на разходите. Същите те, използвайки регионалния си монопол постоянно изправят на нокти потребителите и снижават качеството на услугите си. Въобще, съзнателното или „разсеяно” създаването на монополни предимства от страна на държавата е едно често не толкова забележимо, но сигурно източване на кръвчицата на данъкоплатеца. Тъй като то не е единичен удар, а постоянно – то хората някакси свикват. Да си спомним дългите години пълен монопол на М-тел с рекордните за цяла Европа цени, при това в най-бедната нейна страна – България. Да не си мислите, че поредицата управляващи не са знаели за какво става въпрос. Или монополът в горивата на Лукойл. Умиляващо бе да се гледа чуденето на мин. Трайков защо нямало алтернативен внос при тези цени. Ами защото има съответните бюрократични пречки, пък и колко структури ще се главоболят да влизат във война с Лукойл?!
- През 1997 г. Вие внесохте закон срещу кредитните милионери. Луканов ли определяше главно, кои ще бъдат кредитните милионери в България?
Закона целеше изваждане на светло хората, които са взимали от банките пари и не са ги връщали, за да може властта да вземе необходимите мерки срещу тях. Той изпълни своята цел – излезе списък от 3000 физически и юридически лица взели и забравили да върнат сума равна на пенсиите на всички пенсионери за една година. Властта обаче неизпълни своята част – не потърси отговорност от тези хора. Нещо повече аз внесох още един законопроект, който задължаваше тези, които са взимали кредити във валута да ги връщат по курса деня. Тогава Иван Костов, като министър- председател, от трибуната на Народното събрание заяви „няма такъв проблем”. И синята парламентарна група клекна, макар че преди това законът бе минал през комисиите без нито едно възражение. Така огромни пари бяха опростени на т. нар. „кредитни милионери”!
Относно Луканов. Той има много вини, но за политиката на масово раздаването на необезпечени кредити на свои хора „заслугата” е предимно на други лица. Преди всичко ръководствата на БНБ през периода от 1991-96 година, правителствата на Беров и Жан Виденов. Нека да си спомним как се създаваха банки тогава – един разбойник взел заем от друг разбойник (директор на държавна банка) и си направил банка.
- Заменките – това ли последният писък на модата в незаконното обогатяване?
Трудно могат да се намерят примери на по-безпардонно ограбване на държавната собственост, от началото на третата българска държава, по сравнение с аферата на извършените в България по време на правителствата на Сакскобургготски и Станишев сделки за замени на държавни земи и гори срещу частни. Става дума за над 70 хиляди декара, което по площ е равно на 10 хиляди футболни стадиона. Това са земи и гори покрай черноморското крайбрежие, големите планински курорти и защитени територии, които са особено ценни и имат висока пазарна стойност. Държавата е загубила не по-малко от 6 (шест) милиарда лева – такава е разликата между пазарните цени на придобитите и заменени имоти. А това са уникални природни ландшафти и тяхното значение за България, а и за Европа, е много повече от пазарната им стойност. Срещу тези държавни имоти, които струват стотици евро на квадратен метър, държавата е получила частни земи и гори, чиято цена, в някои случаи, достига до мизерните 14 стотинки за същата площ. Тези територии ще бъдат унищожени, застроени и оградени от новите им собственици, и ние само ще можем да гледаме морето с бинокъл от високите хълмове! А хората, които са се облажили (освен съответните чиновници), не са толкоз много, но за това пък са от сой! Там са и същият този Ковачки, и Гриша Ганчев с над 1000 дка, Тодор Батков – над 1000 дка, Димитър Борисов, собственикът на почистващата фирма „Титан” – над 1000 дка, Красимир Гергов, Николай Банев и т.н
- Може ли по някакъв начин да бъде възстановена справедливостта?
Да, стига да има политическа воля! Но както обикновено става при г-н Бойко Борисов – първо се хвърли голямата бомба в стил „ще им дам аз да разберат”, а после се шмугваме в шумата. Единственото справедливо решение е развалянето на извършените сделки и възстановяването на държавната собственост върху тези територии. Зелената партия чрез гражданска инициатива сме внесли в Народното събрание закон З А К О Н ЗА ВРЪЩАНЕ НА ЗАГРАБЕНИТЕ ЧРЕЗ ЗАМЕНИ ГОРИ И ЗЕМИ. Нека подчертаем, че не става дума за „национализация”, от която някои толкова се плашат. Коректният юридически израз е „взаимна реституция”. Държавата си възстановява това, което й е принадлежало и връща това, което е платил или заменил срещу държавната собственост частникът. Според законодателството прието от същото това мнозинство на ГЕРБ, нашето предложение трябваше да се гледа още през октомври миналата година. Те обаче се правят, че такова нещо няма. Как да очакваш ред и законност от парламент, който не спазва собствените си закони? Ясно е, че повечето от тях съчувстват на момчетата със заменките, но поне да си го кажат! Какво лъжат хората!
- За последно да Ви попитам. Вие твърдите, че най-голямото ограбване на хората става чрез данъчната система?
Макар и последно, това е най-важното! Както вече казах данъчната ни система стоварва основната тежест върху средните и бедни слоеве от населението и облагодетелства една малка част свръхбогати. Това става чрез сваляне до минимум на преките данъци и вдигане на косвените (основен косвен данък е ДДС). Класически случай е т.нар. „плосък данък”, който нито една развита държава (включително такива крайно либерални като САЩ) не си го позволяват.
В защита на плоския данък бяха изкарани два аргумента - "необходимостта да освободят средства на бизнеса, за да може той да се развие", и другият - "Това ще повиши събираемостта на данъците".
Е, разви ли се бизнесът? Разви се единствено безразборното строителство по курортите, подкрепено от корумпираната администрация на общинско и министерско ниво. Алчността, простотията и корумпираните държавни чиновници превърнаха прекрасни места от страната ни в безмислени бетонни пустини. Това, че държавата не си мръдна пръста да насочи тези огромни, безсмислени и направо казано - вредни инвестиции в производството, сега ни излиза през носа. А най-вече - през носа на обикновения българин. Практически нищо не бе вложено в реалната икономика, а освободените благодарение на плоския данък средства отидоха главно за консумация на "бедните" ни богаташи. Затова сега няма средства в бюджета - защото няма реална икономика.
Вторият аргумент - плоският данък повишил събираемостта на данъците. За да се види несъстоятелността на това твърдение, също не е необходимо да се ходи далече. В повечето европейски държави събираемостта не е по-ниска, даже е по-висока, при това не при плосък данък, а при ясно изразена прогресивна скала! Което означава, че просто тяхната данъчна администрация работи (за разлика от нашата). Преди време данъчните с помощта на един хеликоптер направиха "големи разкрития" за огромни сгради, на които не се плащат данъци. Те, между другото, са добре известни на всеки работещ по високите етажи данъчен служител, и потвърждават бездействието на администрация. Щом не си видял недвижими имоти за десетки милиони, още по-вероятно е да не забележиш паричните потоци в обърканите финансови отчети на „приятелските” фирми!
Но "плоският данък" е само върхът на айсберга. Въобще данъчната ни система е насочена към облагодетелстване на тесен кръг от обществото. А в допълнение на това, този кръг не се стимулира да влага освободените си средства в производство. Това води до разпиляване на общественото богатство, а от другата страна финансовото изстискване на обикновения гражданин и невъзможността му да участва на пазара, доубива и без това едва кретащия среден и дребен бизнес. Като добавите за капак и антисоциалната политика, то не е чудно, че с огромни крачки вървим към общество от необразовани, болни и бедни хора. А министър Дянков иска да увековечи тази система, като я запише в Конституцията!
