Левицата в България е в криза. Претендиращата да бъде флагман на тази левица БСП също е в криза - във всестранна криза: на доверието, на идеите, на лицата, персонифициращи пред избирателите левите идеи и политика. Тази констатация не е само моя, а и на много други хора, включително и от средите на БСП. Аз бих добавил - излизането от икономическата криза е пряко свързано с преодоляването на кризата в левицата! Защото перманентната криза и политическият упадък се дължи на прилагането на див и допотопен икономически либерализъм, съчетан с повсеместна корупция.
Защо е тази криза? Казано просто, хората са недоволни от всички управлявали ги досега и което е по-важно за левия избирател - той не може да разбере с какво се различават наричащите себе си "леви" политици от тези, които били "десни". И на които първите противостоят!...
Винаги съм стоял на позицията, че основата на лявото е стремежът към социална справедливост. Но този основополагащ принцип по време на т.нар. преход бе подменен с "идеята", че "лява (респ. - социална) политика се прави в богата държава". От което следва, че първо трябва да почакаме богатите да забогатеят, за да нахранят бедните. Само дето, ако ги питаш богаташите, те никога не са достатъчно богати...
Всъщност лъжа е, че социална политика се прави, ако имаш пари. Това е една от големите политически лъжи на прехода, която левите лидери не можаха да опровергаят, а някои от тях даже взеха на въоръжение! Естествено, ако разглеждаш социалната политика като "подаяния", които богатият (чрез държавата) предоставя от своята трапеза на чакащите в далечината негови сънародници, то докато богатите са "бедни" (каквото и да значи това), социална политика не може да се прави.

Истинската лява социална политика, а не псевдосоциална "политика на подаянията", е една и съща при бедна и богата държава. Нейната основа не е в принципа "вземам от единия, за да дам на другия", т.е. не е в преразпределението на средства, а преди всичко в стремежа за равното разпределение на права. Едни от най-важните са правото на образование и на здравно обслужване. Тези права все повече се суспендират в България. Ако в средното образование нещата що-годе се крепят, макар че и там се направи опит за атака чрез идеята за държавно финансиране на частните училища, то във висшето образование нещата стават все по-ясни. За цели прослойки от населението то става все по-трудно постижима цел единствено и само по финансови причини.
В здравеопазването нещата приемат все по-откровен облик в стил "Ако имаш пари - ще живееш"!
И нека бъдем ясни - не може пазарният принцип за заплащане на медиците и преподавателите да се смесва с непазарното право на всеки български гражданин да получи здравна или образователна услуга (наравно с всеки друг). Оправданието, че няма средства да се изпълни това конституционно изискване е следствие на псевдосоциалната политика, която се провежда в нашата страна. Тази политика прикриваше корумпирането на системата и доведе до изтичане на медицински кадри в чужбина. Нейната цел е окончателното суспендиране на солидарния принцип, чрез различни похвати, като например "здравни пакети" за бедни и богати, стимулиране на частни луксозни болнични заведения и т.н.
Но да се спрем на класическото извинение "Няма пари"! Добре известно е, че вече от десетилетия България е шампион в категорията "луксозни коли на глава от населението". Със сигурност - в Европа! И това - на фона на цялата ни мизерия! Да, населението няма пари - то бе лишено от поминък. Как и защо - казах го в интервюто си за ДУМА. Но очевидно има една, при това не толкова малка прослойка, която не си брои стотачките.

И какво направиха "левите политици"?

Решиха, че тези, дето се чудят как "да вържат двата края", и тези, които знаем как забогатяха, трябва да плащат еднакъв "плосък данък". Опитите да се говори, че това е "справедливо", включително и от претендиращи за "леви" политици, бързо замряха поради явния абсурд на това твърдение. На преден план излязоха два аргумента - "необходимостта да освободят средства на бизнеса, за да може той да се развие", и другият - "Това ще повиши събираемостта на данъците".
Е, разви ли се бизнесът? Разви се единствено безразборното строителство, подкрепено от корумпираната администрация на общинско и министерско ниво. Това, че държавата не си мръдна пръста да насочи тези огромни, безсмислени и направо казано - вредни инвестиции в производството, сега ни излиза през носа. А най-вече - през носа на обикновения българин. Практически нищо не бе вложено в реалната икономика, а освободените благодарение на плоския данък средства отидоха главно за консумация на "бедните" ни богаташи. Затова сега няма средства в бюджета - защото няма реална икономика.
Вторият аргумент - плоският данък повишил събираемостта на данъците. За да се види несъстоятелността на това твърдение, също не е необходимо да се ходи далече. В повечето европейски държави събираемостта не е по-ниска, даже е по-висока, при това не при плосък данък, а при ясно изразена прогресивна скала! Което означава, че просто тяхната данъчна администрация работи (за разлика от нашата). Наскоро с помощта на един хеликоптер бяха направени "големите разкрития" за огромни сгради, на които не се плащат данъци. Те, между другото, са добре известни на всеки работещ по високите етажи данъчен служител, и потвърждават бездействието на данъчната администрация.

Щом не виждаш недвижими имоти за десетки милиони, още по-вероятно е да не забележиш паричните потоци в обърканите финансови отчети!
Или, казано директно: цялата т.нар. лява данъчна политика просто не е лява! И "плоският данък" е само върхът на айсберга. Въобще данъчната ни система е насочена към облагодетелстване на тесен кръг от обществото. А този кръг не се стимулира да влага освободените си средства в производство. Това води до разпиляване на общественото богатство, а от другата страна финансовото изстискване на обикновения гражданин и невъзможността му да участва на пазара, доубива и без това едва кретащия среден и дребен бизнес. Като добавите за капак и антисоциалната политика, за която говорихме по-горе, то не е чудно, че с огромни крачки вървим към общество от необразовани, болни и бедни хора.
Подмяната на лявата политика с някакъв сурогат безспорно води до криза на идеите и до криза на доверието в лидерите. Това се усилва от нежеланието да се даде ясен знак от лидерите - на чия страна са: на страната на справедливостта или на страната на отделни икономически и политически кръгове?
Подценяването на необходимостта за ясен отговор на този въпрос - от една страна, а от друга - очевидната ангажираност на немалко лидери с подобни кръгове доведе до факта, че ГЕРБ спечели изборите не с нещо друго, а с лявата идея "да възстановим справедливостта"! Нещо повече, ГЕРБ продължава демагогски да експлоатира тази идея, защото отляво няма отговор. Трябва да сме наясно - левицата няма да може да възстанови позициите си, а още по-малко да надделее, ако не убеди обществото, че справедливостта е нейна основна цел. И ако не даде ясни доказателства за това.
Засега обаче представителите на левите в Народното събрание не дават такива доказателства. Те по никакъв начин не желаят да се ангажират със законопроекта, внесен от Зелената партия и подкрепен с две хиляди подписа за връщане на заграбените чрез замени гори и земи. А става дума за милиарди евро, подарени на шепа хора.

Да, вярно е, че това безобразие стана главно по време на тройната коалиция. Но ако приемем, че е било грешка, а не целенасочено желание за облагодетелстване на свои хора, сега е моментът да се възстанови справедливостта! Но по темата се регистрира само оглушително мълчание от всички парламентарни групи, включително и от Коалиция за България.
И пак възниква питането: "С какво се различават по въпроса за справедливостта левите от нелевите? Да не би само по икономическите кръгове, с които са свързани? Или даже и там не се различават?
Как левицата да излезе от кризата? Елементарният политически рефлекс е "нови организации", "нови хора". Но за какво са "нови организации", ако там ще се претака все същата псевдолява политика. Или накрая даже и от нея ще се откажат... Нови лица? Почти, да не кажем винаги, те се оказват само физически "нови", т.е. "Преоблякъл се Илия, ама пак в тия". Щом новите лица се поставят от старите с цел да не се промени старата политика... Ако искаме истинска промяна, нейната идейна и практическа основа трябва много ясно да се формулира и да се поиска  осъществяването й от тези, които няма какво да губят.

Това са избирателите и активистите на левицата

Защото "отгоре" много трудно ще дойде промяна - там има какво да губят!
Без претенции да бъда изчерпателен, смятам, че първите две стъпки за тази промяна трябва да бъдат:
1. Левицата да предприеме практически действия, с които, от една страна, да се разграничи от корупционни практики - както извън себе си, така и сред своите активисти. Прекрасен инструмент за това е категоричната подкрепа на предложения законопроект за връщане на заграбени чрез замени гори и земи. За тази идея може да бъде проведен и национален референдум и той ще бъде подкрепен най-малко от 80 на сто от гласувалите. Тази инициатива би обединила всички леви избиратели и много извън тях и би в голяма степен съдействала за връщането на доверието в левицата и нейните лидери.
2. Да се формулират нови политики във всички основни области, които ясно и категорично да разграничат левицата както от досегашната й практика, така и от провежданата днес правителствена политика.
Ето, сега вече мога с едно изречение да отговоря на въпроса, поставен в началото - "Кому са нужни такива интервюта?". И да допълня - "Кому са нужни такива статии"?
Отговорът е - нужни са на тези, които искат наистина да променят към по-добро България, левицата, а пък и самите себе си дори!
На други хора не са нужни, а за някои даже са вредни...