Настоящето изложение не претендира за изчерпателен анализ на резултатите от наскоро привършилите избори, а се стреми да се фокусира на един все още твърде малък за страничния наблюдател – зелен политически сектор. Основна цел обаче е да инициира дебат сред тези, които искрено сме ангажирани със зелените идеи.

Не е изненадващо, че при този анализ често ще се визира ПП „Зелените“, което е разбираемо. Критиките, които се отправят към тяхната кампания са напълно добронамерени и не са от позициите на непогрешим ментор. Пишещият тези редове, както и Зелената партия, не сме успели да преодолеем много от тези препятствия, в които се препъва и ПП „Зелените“ и това е достатъчна причина да се сподели опит, бил той положителен или отрицателен.

Както всички избори и тези бяха натоварени с определени очаквания, но за разлика от други години те бяха насочени към гражданското общество в лицето на протестиращите. Определени надежди имахме и тези, които сме пристрастни към зелената идея. В крайна сметка обаче единствената идентифицирала се за избирателите на тези избори в зеленото политическо направление бе ПП „Зелените“, която постигна резултат 0.75% от вота. В случая съзнателно пренебрегваме резултата на Партия на Зелените (Симов). Последните се явиха в коалиция, където тяхното име остана неразпознаваемо, а самата коалиция регистрира пренебрежимо малък резултат. Зелената партия, най-старата от партиите в този сектор, не бе допусната до избори на основания, които са твърде успорими и тепърва ще бъдат обект на разследване.

Резултатът на ПП „Зелените“ от изборите на 12 май не изненадва от гледна точка както на техните, така и на Зелената партия, постижения през последните избори от 2007 година насам. А те се въртят в пространството от 0.5% до 0.8%, като не може да се надхвърли важната, както от психологическа, така и от финансово-организационна гледна точка, бариера от един процент!

Със сигурност този процент щеше да бъде надхвърлен ако ПП „Зелените“ бяха приели предлаганото от Зелената партия сътрудничество. Единственото положителното от това неприемане е, че сега можем да анализираме един относително „чист“ резултат на ПП „Зелените“. Казвам относително „чист“ защото във вота за тях има и не малко гласоподаватели на Зелената партия, които биха гласували за нея, ако тя се бе явила на тези избори. Естествено, много повече са тези, които поради отсъствието на Зелената партия просто не гласуваха или подадоха гласа си за други партии.

Да се върнем обаче към участниците в изборите. Вярно е, че повечето от партиите, надхвърлили един процент, разполагаха най-малкото с пари, а някои от тях и с практически неограничено медийно време. Единственото изключение е партия „Глас народен“ (Светльо Витков), който „удари джакпота“, защото като популярен „симпатяга“ обра част от протестния вот. Интересният факт, е че от този вот най-малко спечелиха истинските или самообявили се организатори на протестите. Основно от него се възползваха т. нар. „националистически“ партии, като Атака, НФСБ и ВМРО. Причината за това бе по-добрата организация и ясна физиономия, но най-вече акцента върху социалната проблематика. Всъщност, ако има „припознаването“ на някаква алтернатива (макар и малка), то тя бе именно в тази посока. Голяма част от избирателите обаче не видяха в никоя от регистриралите се партии и коалиции такава алтернатива и просто не гласуваха. Това е и основната причина за сравнително ниското участие на гласоподавателите в изборите на фона предшестващите ги протести. Това и доведе до настоящата патова ситуация, при която някои очакваха от „Атака“ на Волен Сидеров да играе ролята на балансьор. Простичката истина обаче е, че Сидеров вероятно най-после осъзна, че сигурността на неговото парламентарно представителство пряко зависи от степента на конфронтация и революционност в държавата и с цената на всичко е готов да ги поддържа. Което пък означава да играе твърда опозиция и да е в състояние на готовност веднага да се възползва от възможни улични протести. На този фон животът на бъдещия кабинет се очертава с голяма вероятност като много проблематичен и недълговечен.

Но да се спрем на „зеления“ вот! Всява ли ни той оптимизъм? От една страна – не особено, защото обективно погледнато за проведените последните пет избора (парламентарни, европейски, местни) неговото развитие е незабележимо малко. И това при една очевидната активизация на гражданската активност. Едновременно с това е факт наличието на макар и малък, но засега стабилен „зелен“ гласоподавател. В София той даже е нараснал от 1.5% през 2007 г. до 2% на последните избори. Но, нека не се заблуждаваме – този потенциал може въобще да не се развие и в крайна сметка да се разпилее по други партии ако в скоро време не види политически субект, който бъдейки носител на тези идеи да убеждава, че също така може да бъде реална политическа алтернатива. Именно „реална“ и именно „политическа“, а не само „екологична“ и „протестно-романтична“. Всъщност това е основният проблем – масовият избирател не вижда в този политически сектор сериозна политическа алтернатива.

Но да бъдем по-конкретни – кои се очакваха да бъдат най-силните козове на ПП „Зелените” в очите на потенциалния гласоподавател? Безспорно това е тяхната „активна протестна позиция”. Но за съжаление, първо „екологичния протест” се свързва повече с НПО сектора и в малка степен се асоциира с партийността. Второ, „екологичния протест” бе изместен от много по-актуалният за огромна част от избирателите протест в защита на „жизнения минимум”. Освен това, колкото и да е парадоксално и възможно спорно, но протестният вот вече не ражда в такава степен нови „месии”, както стана в случаите на Симеон Кобургготски и Бойко Борисов. Тяхната голяма „заслуга” е, че нанесоха силен удар по месианството. И това е добре! Хората все повече почват да търсят зад фасадата на лидера неговите идеи и са по-предпазливи към възторжени заключения. Това е и една от причините иначе доста налагани от медиите ръководители на протестите да не могат да съберат и половин процент подкрепа.

В този ред на мисли трябва да добавим, че много силно се затрудняваше легитимацията на ПП Зелените в политическото пространство от практически липсата на разпознаваеми лица. Каквото и да се говори политиката се прави от лица, защото хората искат персонификация на своите надежди. И тук трябва да отбележим забележим спад по сравнение на листите на партията с предишните избори, които бяха чувствително по-добри. Последното очевидно е съчетано и с определен организационен спад.

Но да предположим, че ПП”Зелените” бяха преодолели горепосочените пречки (медии, пари, разпознаваеми лица) за легитимацията си като алтернатива в тези избори!? Може би щяха да минат този сакрален един процент. Но това ли трябва да бъде в крайна сметка голямата ни цел – държавното финансиране?! Защото ако главната ни цел е този един процент, осигуряващ финансово благоденствие, то най-лесното е да си намерим един „Светльо Витков“ и да си го курдисаме за лице. Но аз съм сигурен, че всички, които години наред се мъчим на този фронт не мислим така. Затова нека да бъда простен, че бъркам в раната с това, което ще кажа по-долу, но считам, че в случая истината е по-важна и съм готов да понеса справедливия или несправедлив гняв на засегнатите.

Политическите позиции и послания, с които се явиха на тези избори ПП „Зелените”, не могат да бъдат в очите на избирателите алтернатива на статуквото! За мислещия и интелигентен избирател, който разбира, че в основата на мизерията ни стои един дълбоко несправедлив икономически модел, който при това е силно корумпиран, не може да бъде алтернатива партия, чиито основни икономически възгледи в основата си се припокриват с тези на плеядата правителства управлявали досега. Какво означава, да заявиш, че поддържаш политиката на „плоския данък”!? Това означава, че в сърцевината на финансово-икономическата си политика ти се идентифицираш с Костов, Бойко Борисов, НДСВ, ДПС и „лявата” БСП, която въведе този данъчен модел. И тука не става дума да отричаме „плоския данък” за да бъдем различни. Въпросът е изключително дълбок и принципен и аз при възможност с удоволствие бих се спрял подробно на него. Тук ще обобщя само с едно изречение - плоският данък е не само е дълбоко социално несправедлив, но икономически контрапродуктивен. Изключително показателно е, че цялата „политическа класа”, която е на власт през последните десетилетия се е прегърнала по основните принципи на икономическата политика и най-вече по този. Това не е случайно!

За да бъда обективен трябва да отбележа, че има не малко умни и честни избиратели, които одобряват този данъчен модел, но много малко от тях биха гласували за зелена партия стояща на такива позиции защото ще предпочетат „оригиналната” десница. В интерес на истината има известна промяна в позициите на ПП „Зелените” по този въпрос, като в своята предизборна платформа те говорят за „прогресивна ставка за облагане на доходите над 6000 лева“. Колко хора обаче имат такъв индивидуален доход? За масовият българин доход от 2000 лева изглежда фантастичен! А какво правим с по-важното – корпоративната печалба? Но в общи линии, самият факт, че има опит за промяна на политиката в тази сфера е положителен. Но този опит е по-плах и от увъртанията на БСП по въпроса, която се опитва да се върне към някакви принципи за социална справедливост! От какво се боят ПП„Зелените”? Да не би някой политически неграмотник в интернет да ги обяви за „комунисти”!? Тук си припомням коментарите под интервюто в в. „Дневник” (07 май) на Георг Тупарев. Между другото, с огромна част от мислите в него съм съгласен! Но по-интересното е, че в едни от коментарите го обявяват за „десен”, а други на същите основания за „комунист”. И да плачеш и да се смееш! Въпросът е, трябва ли да да правим политика в угода на такива „теоретици”!

По-горе казаното се отнасяше до четящия и в по-редките случаи - интелигентен избирател, който може да не е преобладаващ, но често е активна фигура, която формира общественото мнение. Що се отнася до по-масовия избирател, то той иска да чуе решение на насъщните си проблеми. И тук има едно огромно разминаване и то е добре онагледено на примера на предизборната платформа на ПП „Зелените“. Това в много малка степен е предизборна платформа и в огромна степен е стратегическа програма! Но не може да очакваш масовия гласоподавател да гласува за теб ако ти му говориш за хоризонт от 30 години напред, а не му казваш какво ще стане след три месеца! Особено в България, особено в ситуацията, в която се намираме!

И един последен щрих във връзка с предизборната кампания на ПП „Зелените“. Въпросът за декриминализацията на марихуаната. Не видях отношение по този въпрос в официални документи, но от доста места разбрах, че активисти на ПП „Зелените“ са изтъквали тази „напредничава“ идея в разговори с потенциални гласоподаватели. Аз лично съм категорично против подобна стъпка и мога да отстоявам тази си позиция с множество медицински, психологични, морални и политически аргументи. В интерес на истината не всички в Зелената партия споделят тази моя позиция. Но в случая искам да я погледнем през призмата на ПР похват, целеви групи и потенциални гласоподаватели. Първо, ако това е опит да се компенсира липсата на актуалност в предизборната платформа, то поне за сериозният избирател, това по-скоро допълнително подчертава тази липса. По-важното е към кого е насочено това послание? Очевидно се разчита на по-младата аудитория. Но тук според мен се изпада в една заблуда! В България няма „хипи“ движение, няма значима като брой и консолидация социална група, която да е политически активна и едновременно с това да приема тази идея като част от своята символика. Повечето от тези, на които би допаднало това послание просто не отиват да гласуват. Едновременно с това, по-възрастното поколение, което е политически активно, в преобладаващата си част не приема декриминализацията на марихуаната. Сигурен съм, че ПП „Зелените“ са загубили значително повече от колкото спечелили от тази идея.

В заключение искам да кажа, че въпреки всеотдайната и мъжка борба на изборите, резултатите на ПП „Зелените“ по обективни, но и субективни причини бяха предопределени. Какво може и трябва да се направи за да се променят тези субективни и обективни обстоятелства? Това са няколко стъпки, като всяка последваща е невъзможна без предходната.

1. 1.Зелената партия и ПП „Зелените“ трябва да осъзнаят нуждата от реална консолидация на зеленото политическо пространство и официално да декларират тази си позиция. Зелената партия го е правила многократно.
2. 2.Трябва да почнат регулярни контакти и разговори между Зелената партия и ПП „Зелените“.
3. 3.Тема на разговорите трябва да бъдат преди всичко принципни политически въпроси, част от които повдигнахме по-горе.
4. 4.В обозрим период трябва да се почне обсъждането на технически, кадрови и организационни въпроси във връзка с предстоящите следващата пролет избори за Европейски парламент.

Ако тези стъпки не бъдат направени резултатите на изборите за ЕП парламент ще бъдат още по-обезсърчителни, а ръководствата на визираните партии окончателно ще докажат своята политическа неадекватност.

Александър Каракачанов

Написаното се споделя от много членове, но не е официално становище на Зелената партия.

31.5.2013 г.