Като народен представител от Зелената партия в XXXVIII Народно събрание се ангажирах с повдигането на въпроса около незаконните действия на редица длъжностни лица във връзка със строежа в местността “Копитото” на голям хотелски комплекс.

            През 1995г. ЕТ “Пламен Найденов” закупува хотелски комплекс “Копитото”. Година и нещо по-късно същият, без да има одобрени строителни книжа, започва да строи на територията на хотелския комплекс под лозунга, че преустройва съществуващата сграда,  а всъщност прави разширение с по няколко метра във всички посоки и я надстроява с няколко етажа, което по същество е чисто ново строителство. Това няма нищо общо с реконструкцията. Освен това извършва и още едно ново строителство на площ от 500 м , като всичко това става в територията на тогавашния Народен парк Витоша. Според сега-действащия закон статута “национален парк” е съизмерим с предишния “народен парк” като и в двата случая има забрана за каквото и да е ново строителство в защитени територии с такъв ранг.

            Факт е, че през цялото това време строежа, който се вижда от прозорците на много министерства, остава незабелязан от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ и останалите “заинтересовани” ведомства. След като през 1998г. започва постепенно да се вдига шум за нарушаването на закони и разпоредби, бившия областен управител на гр.София – Веселин Стойков, прави първи опит, в нарушение на действащото законодателство, да узакони постфактум строежа. Той сключва договор за учредяване право на пристрояване и надстрояване в противоречие с чл.59 от ЗТС, изискващ търг, който в случая не е осъществен. Няма и разрешение от МОСВ, което също се изисква в подобен случай.

            На 10.04.1998г., като Народен представител в XXXVIII НС, внесох питане до госпожа Е.Манева, в следствие на което се създаде междуведомствена комисия за разследване на незаконното строителство на Витоша. Разследването обаче, трябваше да се случи много по-рано, но дотогава МОСВ очевидно и упорито избягваше задълженията си. На две свои събирания комисията установи, че  сградата на “Копитото” няма никакви документи, нещо повече – на 17.04.1998г. Държавната инспекция за териториално устройство и строителен контрол, взима решение за спиране строителството на обекта, тъй като същия е започнат в нарушение на чл.55 от ЗТСУ /без одобрени строителни документи/.

            За голямо съжаление този едноседмичен опит /напън/ на администрацията да направи едно добро дело, спирайки резбойничеството, бива потулен /спрян/ като с магическа пръчица. Веднага след Великденските празници /18-20.04./, настъпва рязък прелом. Още в първия работен ден /21.04./ главния архитект на София – Стоян Янев подписва Акт за “узаконяване” на обекта. Оказва се, че само за три неработни дни фирмата ЕТ “Пламен Найденов” е успяла да събере всички необходими документи, да минат за подпис през всички компетентни органи и да се озоват на бюрото на главния архитект Янев. Но даже да повярваме на това, пак остава неоспоримия факт, че обекта е в защитена територия и арх.Янев няма право да подписва документ за “узаконяване”. Той прави не само това, но и се основава на чл.162 от ЗТСУ, който позволява узаконяване само на отклонения от вече одобрени проекти и въобще не се отнася до сгради с липсващи такива. Можем само да се питаме какво е стимулирало арх.Янев да направи такива груби нарушения на закона и да издава невалидни документи.

            Малко по-късно, при разговора ми с г-н Стефан Софиянски стана ясно, че според него е “станала грешка”, но на призива ми да уволни арх. Янев, кмета се разсея.

            Очевидно интересите, защитаващи цялото това беззаконие, се движеха от доста високо държавно ниво, защото Министър Манева, която и без това не държеше да изпълни задълженията си по този въпрос, рязко смени своята позиция и стартира процедурата по оценка на въздействие върху околната среда /ОВОС/. Само по себе си, това говореше за търсене на път за даване  законосъобразност на обекта, чрез положително решение на Висшия експертен екологичен съвет, което се и случи. Абсурдността на всички тези действия личат от самия ОВОС, където като главен аргумент за даване на положителното решение, беше очакваната с нетърпение, законодателна промяна, с която да се отнеме статута “национален парк” на Витоша. Или казано с други думи – г-жа Манева може да бъде пример за това, как в България се управлява не по действащите закони, а според бъдещи, хипотетични /неприети/ закони.

            След всички тези “пируети” на по-големи и по-малки чиновници, аз стигнах до извода, че въпроса трябва да се постави пред парламентарната комисия за борба с корупцията, оглавявана по това време от председателя на НС – г-н Йордан Соколов. Основание за това беше и факта, че финансирането на незаконното строителство на “Копитото” е с държавни пари, станало достояние чрез пресата. РВД буквално подарява на ЕТ “Пламен Найденов” сумата от близо $6 млн. Тъжното е, че г-н Соколов не само не предприе мерки, но и въобще не пожела да внесе моя доклад в комисията – нещо, което беше негово задължение.

            Като венец на цялата история беше 11.11.1998г, когато на заседание на НС, мнозинството от СДС гласува проекта на Закона за защитените територии. По този начин, де факто, на Витоша бе отнет статута на национален парк. Макар и тези действия да не отменят незаконосъобразността на строежа на Копитото, тъй като нямат обратно действие, в очите на управляващите те имат вид на /благообразни/.

            Извода, който бих искал да направя се основава на следното – в отстояването на незаконните действия на Пламен Найденов се ангажират /при това,нарушавайки закона/ редица държавни служители и политици:

-        Областния управител Веселин Стойков, който е пряко подчинен на министър Е.Бакърджиев и назначен от И.Костов;

-        Главния архитект на гр.София, чиито действия са известни на кмета Ст.Софиянски;

-        Министъра на транспорта В.Краус, който, в нарушение на закона и при пълна нецелесъобразност, финансира частната фирма ЕТ “Пламен Найденов”;

-        Министър Е.Манева, чието пряко задължение - противопоставянето срещу безобразията  в защитени територии, би трябвало да бъде спазвано, но не е;

-        Председателя на НС Й.Соколов, който - оглавявайки комисията “Антимафия”, вместо живо да се заинтригува от този въпрос, търси начин да го прикрие.

И накрая, ангажимента на цялата парламентарна група на СДС, която - по партийна команда, гласува “подходящи” законопроекти.

            Очевидно е, че един толкова разнороден състав от чиновници, министри и политици не биха могли да се обединят стихийно около защитата на престъпните действия на една частна фирма, ако не са дирижирани от достатъчно “високо” място. Очевидно е също, че такова може да бъде единствено мястото на тогавашния партиен и държавен ръководител, който – включително чрез своя началник-кабинет, пише успокоителни писма до медиите.    

            Александър Каракачанов

Бивш депутат от 38-то НС