До Министъра на земеделието и храните

До комисията по земеделие и храни в НС

Уважаеми г-н Министър,

С писмо изх. № 0202-844г/ 08.10.2010г., подписано от Вас и адресирано до г-жа Десислава Танева, председател на Комисията по земеделие и гори към НС, Министерството на земеделието и храните изразява отрицателно становище относно представения от мен проект за “Закон за отмяна на сделките с държавни и общински имоти сключени в противоречие с интересите на държавата и обществото”.

Аргументите изложени от съставителите на писмото се свеждат до това, че процедурата по извършване на замяна на земи е законово регламентирана в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и подзаконови нормативни актове, сключените договори за замяна на земеделски земи са гражданскоправни сделки, съобразени с тези нормативни разпоредби, поради което предлаганото с проектозакона връщане на заграбените гори и земи “противоречи на императивните разпоредби на общия закон - Закона за задълженията и договорите - ЗЗД, които уреждат недействителността на сделките- нищожни или унищожаеми”. Освен това, “унищожаването на сделки на основанията, предвидени в ЗЗД, се допуска само по съдебен ред”.

Така формулираните правни аргументи се разминават с характера и целта на проекта за закон. Той е изработен и консултиран от квалифицирани юристи, на които много добре е известна нормативната база, въз основа на която са извършвани замените, както и невъзможността те да бъдат атакувани  по съдебен ред, на основание чл.26 и 27 от ЗЗД. Точно поради това е предвидено отмяната на сделките да стане по силата на закон с обратно действие, защото това го налага накърненото чувство за справедливост на цялото българско общество, което, начело с Президента на републиката, определя тези замени като “скандални”, осъществени в грубо противоречие с интересите на държавата и обществото. Ето защо, изложените в цитираното писмо мотиви на съставителите му не отговарят на характеристиката на проектозакона. Адекватни на тази характеристика възражения следва да се формулират така:

- Този закон действа с обратна сила върху заварени правоотношения и посяга върху придобити по правомерен начин права на собственост. Нарушава се чл. 17 ал.1 и 3 от КРБ, според които правото на собственост се гарантира и защитава от закона, както и неприкосновеността на частната собственост;

- Обявяване на недействителност на сделки може да стане само по съдебен път, а не чрез закон. Защитата на правата и законните интереси, както на гражданите, така и на държавата се осъществява от съдебната власт - чл.117, ал.1 от КРБ.

Така формулираните евентуални възражения против проектозакона засягат същността на проблема. Спазването на посочените по-горе норми от КРБ е и законодателен принцип. От него обаче има изключения, които  налагат съобразяване на конституционната норма, защитаваща неприкосновеността на частната собственост с принцип от по-висок ранг, поради което той е прокламиран в преамбюла на Конституцията като общочовешка ценност, към която конституционния законодател декларира своята вярност- СПРАВЕДЛИВОСТТА.

В този контекст, в гражданското ни законодателство, при действието на настоящата Конституция, има примери на такива изключителни закони, които с обратна сила обявяват за недействителни правомерно сключени сделки или разпореждания с имущество. Такива например са “ Закон за имуществото на БКП, БЗНС,ОФ, ДКМС, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и БПС” /ДВ бр. 105/91г./, “ Закон за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май- септември 1989г.” /ДВ бр. 66/14.08.92г./, както и в други  случаи на конкретни норми, съдържащи се в закони, които регулират имуществени отношения.

Принципите, които трябва да се спазват при тези изключения са добре изяснени в редица решения на КС по повод на тези законодателни актове, които са били атакувани пред него с мотиви именно за нарушаване нормите на чл.4, ал.1, чл.17, ал.1 и 3 и чл.8 от КРБ. Такива са р. № 9/1992г.по к.д.4/92г. във връзка с искането за обявяване противоконституционност на “Закона за имуществото на БКП, БЗНС ....” / цитирано в други решения на КС като водещо по този проблем/, р. № 18/1992г. по к.д. № 24/92г.- по повод на аналогично искане срещу“Закона за възстановяване собствеността на недвижими имоти на български граждани от турски произход......”, р. № 11/1996г. по КД10/96г. за обявяване противоконституционността на § 4 от ДР на ЗВСОНИ, р. № 7/ 10.04. 2001г.  за обявяване противоконституционността на § 6 от ПЗР на ЗДС.

Във всички тези случаи, подателите на искането до КС твърдят, че приетият от НС закон “представлява несъобразено с Конституцията навлизане на законодателя в прерогативите на съдебната власт, което лишава приобретателите от тяхното право на собственост в нарушение на чл.17 от Конституцията”/ вж.р. № 18/92г./.

С първите две решения на КС е отхвърлено искането за обявяване на противоконституционност, а в последните две е уважено. Но и в решенията, с които е обявена противоконституционност са потвърдени същите принципи, на които трябва да почиват споменатите по-горе изключения.

Съвсем сбито, тези принципи се свеждат до следното. Забраната за обратно действие на закона е общ принцип, който се извлича от понятието за правова държава, съдържащо се в преамбюла и чл.4, ал.1 от КРБ, но изрично е прогласен с чл.5, ал.3 от КРБ само за наказателните закони. В гражданските правоотношения, обратна сила на закона е допустима само по изключение, което е мотивирано от по-висш обществен интерес, когато явно е засегната общочовешка ценност - справедливостта. В по- тесен аспект, накърняване на справедливостта може да има и при “ неоснователно обогатяване при договори, сключени при явно неизгодни  за държавата като собственик условия” / ОМ на съдия М.Златарева, по р. № 7 от 10.04-2001г.на КС/. Обстоятелството, че в споменатото решение този извод е изразен само като “ОМ”, не се отрича от становището на мнозинството в мотивите на споменатото решение, защото, според тях, приемането на атакуваната норма с обратно действие на § 6 от ПЗРЗДС  “не е мотивирано в полза на висш обществен интерес...”

Със споменатите решения - № 9/92 и № 18/92г.- се дава положителен отговор на въпроса дали държавата чрез закон с обратно действие може да възстанови правото си на собственост, очевидно нарушено от сделки, които са съобразени с правото “ действащо към момента на придобиването....”, както и до отпадане на придобити права на собственост “в хипотези, в които по общото гражданско право не би се стигнало до това” / мотиви от р.18/92г.КС/. В тези изключителни случаи, чрез съдебни процеси не би се постигнала по-висшата цел в защита на обществения интерес, преследвана от закона.

Предложеният законопроект цели отмяна на сделки, които българското общество единодушно осъжда не само като явно неизгодни за него, но и като корупционна практика, вредоносните последици, от която трябва да бъдат възстановени на държавата и в крайна сметка - на обществото. Мораториумът върху замените, наложен от НС в резултат на силния обществен натиск, трябва да бъде само първата крачка на законодателния орган не само към преустановяване на явното накърняване на интересите на обществото и на чувството му за справедливост, но и към ликвидиране на последиците от него.

Ето защо, изложените в подписаното от Вас писмо правни съображения против проекта за закон не съответсват на характера му на закон с обратно действие, уреждащ изключителни случаи на грубо нарушаване на обществения интерес и в крайна сметка - дълбоко накърняващи справедливостта, като основна общочовешка ценност.

Не съществуват пречки от правно естество за приемането на такъв закон. Необходима е само силна политическа воля, която правителството демонстрира досега в борбата с организираната престъпност и корупцията, и надявам се, ще има такава и за да предложи със закон отмяна на сделки, които обществото и институциите единодушно осъждат като висша проява на корупция.

С уважение,

Александър Каракачанов

Председател на Инициативен комитет за приемане на Законопроект за връщане на заграбените чрез замени гори и земи

1.11.2010 г.

гр. София