До Комисаря по конкуренция на ЕС -  г-н Хоакин Алмуния
До Генералния директор на ГД „Конкуренция”- г-н Александър Италянер
 

Уважаеми господа,

От средствата за масова информация в България научихме за исканата от вас от българската страна допълнителна информация за тарифата, по която са били оценявани заменените земи и гори от държавния фонд, както и процедурите за тяхното одобряване, която да бъде предоставена до 24 март 2010 г. Без да ограничаваме правото и задължението на българското правителство да ви предостави такава информация считаме, че ще бъде от полза за сформирането на обективен поглед за ситуацията около замените, да се запознаете с приложената по-долу информация. Тя е въз основа на събрана фактология около количеството на извършените замени от държавни структури, неправителствени организации и жалби на Зелената партия във Върховния административен съд, Прокуратурата на РБългария и петиция на партията до Комисията по петициите на Европейския парламент (виж приложенията). Всичките те визират предоставяне на недопустима държавна помощ в нарушение на европейските регламенти и директиви, регулиращи предоставянето на държавни помощи, и в нарушение на разпоредбите съдържащи се в Закона за държавните помощи на РБългария.
В този смисъл, Зелената партия оспорва позицията на Министерския съвет на Р България, в която се твърди, че замените на земи и гори са престъпление, за което ще бъдат подведени под отговорност съответните държавни чиновници.  От приложените анализ и  документи личи, че замените са правени въз основа на нормативни актове, с което в над 90% от случаите те са формално законни и чиновниците, както и придобилите ги собственици по никакъв начин не могат да бъдат подведени под наказателна отговорност. Самите нормативни актове, обаче, са в нарушение на Конституцията, законите на  страната и регламентите на Европейския съюз. Те са резултат на държавна политика, чиято цел е била облагодетелстване на тесен кръг лица чрез предоставяне на недопустима държавна помощ. Вина за тази политика носят предишните състави на Министерския съвет и Народното събрание, но като колективни органи, те не могат да бъдат подведени под наказателна отговорност.

Първо, по фактологията.
Съгласно проучванията на обществени организациии, както и данни от държавни структури (виж прилож. 1 и 2) през периода 2003-2009 година в България са извършени сделки за замени на държавни земи и гори, срещу частни такива, в размер на над 70 хиляди декара. Всички те представляват недопустима държавна помощ, като загубите на държавата от разликата в пазарните цени е над 3 милиарда евро.

Второ, по юридическата страна на въпроса.
Съгласно европейското законодателство и съгласно Закона за държавните помощи (ЗДП) на РБългария, който урежда условията, реда и процедурите за предоставяне на държавни помощи, съвместими с Общия пазар, предоставянето на държавна помощ е несъвместимо с Общия пазар, освен в изрично предвидени случаи, посочени в член 3 и член 4 от закона (ЗДП).

Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавните помощи, "Държавна помощ" е всяка помощ, предоставена от държавата или общината или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция, чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите членки.

В нарушение на горепосочените разпоредби, в продължение на няколко години,  държавни и общински органи предоставят недопустима държавна помощ на физически и юридически лица, с което осъществяват състава на престъпление по чл. 282 и/или чл. 285 от Наказателния Кодекс на РБългария.

Схемата, по която дълги години се предоставя недопустимата държавна помощ до забраната й от българския парламент през януари 2009 г., е чрез извършване на замени на държавни и общински гори и земеделски земи в атрактивни туристически райони в близост до Черноморското крайбрежие и до най–големите планински курорти на България срещу предоставяне от страна на приобретателите на тези земи и гори на сходни по площ и качество гори и земи, находящи се в отдалечени територии, по правило с лоша инфраструктура, в които пазарната цена на земята е съответно десетки, даже стотици пъти по-ниска. 
Земите и горите, които са предмет на подобни замени, се оценяват въз основа на приети от българското правителството наредби (НАРЕДБА на Министерския съвет на Република България за реда за определяне на цени на земеделските земи и НАРЕДБА на Министерския съвет на Република България за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд), в които наредби водещият критерий на оценка е потенциалният доход, който може да се получи от заменяните земеделски земи и гори, но при експлоатацията им като такива. Местоположението на предлаганите за замяна гори и земеделски земи почти не се взема предвид при тяхното оценяване, а възможността за последваща (т. е. след осъществяване на замяната) промяна на предназначението на заменените държавни и общински гори и земеделски земи и за включването им в строителните граници на населените места е напълно изключена от критерийте за оценка. По този начин при замените по административен път се формират цени, които са много далеч от реалните пазарни цени, които биха се получили от държавата и общините при продажбата на същите тези недвижими имоти чрез открит и достъпен за всички желаещи търг или конкурс, при който потенциалните инвеститори биха отчели в предлаганата от тях цена възможността впоследствие да променят предназначението на придобитите държавни и общински гори и земеделски земи и да включат същите в строителните граници на населените места. С получените от подобни открити търгове средства държавата и общините биха закупили, ако желаят това, многократно по качествени и по големи по площ гори и земи от тези, които де факто са получили въз основа осъществените замени.

В потвърждение на гореизложеното е и факта, че веднъж придобили въз основа на замяната държавни и общински земеделски земи и гори в атрактивни за развиване на туризъм територии, новите им собственици незабавно предприемат постъпки за промяна на тяхното предназначение, като срещу заплащане на скромна такса на държавата ги включват в границите на урбанизираните територии. По този начин земеделски гори и земи, находящи се в най-красивите и атрактивни райони на България, от които държавата се е лишила на безценица, се превръщат в изключително скъпи терени за строителство.

За придобиване на подобен терен, по своите характеристики - терен за застрояване, обикновените инвеститори, които не са близки до властимащите в държавата или съответната община, ще трябва да похарчат десетки и дори стотици пъти повече средства. Съответно, печалбата от осъществените замени на лицата,  придобили по горепосочения начин държавни и общински земеделски земи и гори, се измерва в стотици и дори в хиляди проценти. Разбира се, за сметка на държавата и общините.

По тази схема недопустимата държавна помощ се предоставя в икономически сектор, който през последните години се превърна в основен двигател за развитието на българската икономика и по този начин същата поставя определени, близки до управляващите, физически и юридически лица в значително по благоприятна икономическа позиция спрямо техни основни конкуренти.

Поради всичко това, считаме че посочената, утвърдена в България практика на предоставяне на държавна помощ, посредством неравностойни замени на държавни и общински земеделски земи и гори, представлява недопустима държавна помощ по смисъла на европейските правни норми и на Закона за държавните помощи и трябва да бъде прекратена незабавно. Предоставянето й в нарушение на закона ни дава основание и да считаме, че извършените груби нарушения на европейското законодателство регулиращо предоставянето на държавни помощи и на разпоредбите на Закона за държавните помощи от страна на длъжностни лица, всъщност съставляват престъпления по член 282 и член 285 от Наказателния кодекс (НК).

Зелената партия, в лицето на нейния председател - Александър Каракачанов, атакува пред Върховния административен съд (ВАС) НАРЕДБА за реда за определяне на цени на земеделските земи (виж приложение 3), въз основа на която са правени замените на гори и земи  с искане тя да бъде отменена, като противоречаща на Конституцията на страната. ВАС отхвърли искането на Зелената партия (виж приложение 4), тъй като тя „не е заинтересована страна”. Според ВАС Зелената партия би била заинтересована страна, само ако е участвала в такава сделка!! Нещо, което ние не бихме могли да извършим, защото считаме, че е неморално и незаконно!
Жалбата, която бе внесена от Зелената партия до прокуратурата (виж приложение 5) така и не получи отговор, за което можем само да изразим  нашето разочарование и е показателно за начина, по който работи  тази държавна институция.

Александър Каракачанов – Зелена партия

Приложения:
1.    Обобщена справка – замени на гори
2.    Замени-земи
3.    Жалба до ВАС за Наредбата за земите
4.    Определение на  ВАС за Наредбата за земите
5.    Жалба до прокуратура- замени гори и земи
6.    Петиция до Европейския парламент