- биологично стабилизиране на биоразградимите отпадъци, в количества 61000 т/год. нестандарен компост, при отделяне на 64 000 т отпадъчни води и газове-общо;
- механично третиране на отпадъците с цел производство на 126000 т/год. модифицирани твърди горива, получени от отпадъци (RDF);
- депониране на неопасни отпадъци - 210000 т/год. в случай, че полученият нестандартен компост се депонира, ако бъде реализиран на пазара количествата на отпадъците за депониране са 157000 т/год.
1.Третиране на биоразградимите отпадъци
В предложеното инвестиционно предложение за „Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на твърди битови отпадъци на Столична община” се предвижда изграждане на две инсталации за компостиране, разположени на площадката на Хан Богров:
-едната инсталация за компостиране на разделно събрани отпадъци от паркове и градини (зелени отпадъци) за преработване на 20000 т/год. (60т/дн. или 2,5 т/ч.) „зелени отпадъци” и получаване на 11851 т/год. компост за реализация на пазара;
-другата инсталация за компостиране на разделно събрани хранителни отпадъци («биоотпадъци» или «биомаса») – преработване на 20000т/год. „биоотпадъци” (60т/дн. или 2,5 т/ч.) получаване на 11338 т/год. компост за реализация на пазара;
Отпадъците от обществените паркове, гробища, крайпътни насаждения (листа, клони, трева) и др. обикновено се събират разделно от общинската озеленителна фирма. В момента тези отпадъци се транспортират разделно от другите битови отпадъци и се обезвреждат на депа. Не оползотворяването на тези отпадъци досега, съгласно Столичната община, се дължи на недостатъчния опит в компостиране на зелени отпадъци и липса на пазар на компост, както и ниската възвръщаемост на вложените средства за компостиране от продажбата на компостта.
Ресторантите, хранителните магазини и пазарите в районите с голяма концентрация генерират големи количества “чисти” биоразградими отпадъци. Идеята на Столичната община е да бъде създадена система за разделно събиране на тези отпадъци в отделни контейнери. Така хранителни отпадъци от големите търговски обекти (хотели, ресторанти, супермаркети, пазари за плодове и зеленчуци) няма да се сместват с другите отпадъци, а ще служат за производството на качествен компост.
Процесът на преработка на растителните и хранителните отпадъци се нарича компостиране.
Компостът получен от тези две инсталации е „чист” (стандартен) и може да бъде използван за наторяване на площи предназначени за селскостопанско производство.
На площадката на Яна – Садината, в рамките на механо-биологично третиране (МБТ) се предвижда изграждането на една инсталация за биологично третиране на отпадъците на биоразградимата фракция в битовите отпадъци. Инсталацията трябва да произвежда около 61000 t/a биостабилизиран продукт или нестандартен компост.
Процесът на преработка на биоразградимата фракция в битовите отпадъци се нарича аеробна стабилизация.
Понеже биологичната фракция попадайки в обема на общото количество битови отпадъци, където има около 3-4% опасни отпадъци, тежки метали, различни химически вещества и съединения, тя се замърсява от тях. Затова полученият от нея компост не е „чист” (нестандартен) и не може да бъде използван за наторяване на площи предназначени за селскостопанско производство. Полученият биостабилизиран продукт може да бъде депониран или използван като най подходящ за рекултивация на нарушени терени, включително и от минна и минно-добивна дейност. Използването на този продукт в местата натовареността с табани, хвостохранилища и други нарушения на терени благоприятства възстановителните процеси по отношение на компонентите на околната среда. В същото време ще допринесе и за подобряване на естетическия вид на съответната местност като цяло.
Предложението в инвестиционното предложение да бъдат третирани биологично всичките биоразградими отпадъци от състава на столичните битови отпадъци до получаване на компост и биостабилизиран продукт е много добро по следните причини:
- първо съответства на изискванията на чл. 5, ал.2 на Директива 1999/31/ЕС, където е посочено намаляване на количеството на биоразградими битови отпадъци, постъпващи за депониране, спрямо 1995 г. или последната година, за която има данни от Евростат:
-- до 75% – в срок до16 юли 2006 г.;
-- до 50% – в срок до 16 юли 2009 г.;
-- до 35% – в срок до 16 юли 2016 г.,
като в случая те ще бъдат под 5%;
- второ почти цялото количество биоразградими отпадъци няма да бъдат унищожени, а ще бъдат върнати отново в природата;
- трето технически, компостирането на “зелени” отпадъци не е сложно и не изисква много средства;
-предложението в инвестиционното предложение производственият процес да протича в закрити помещения с улавяне и преработка на замърсения въздух ще обезпечи добри условия за околната среда и хората.
Недостатъците на технология за производство на компост и биостабилизиран продукт са:
-недостатъчния опит в производството на продуктите;
-ниската възвръщаемост на вложените средства за производството на продуктите от продажбата им.
-липса на информация за пазар за продуктите.
Оттук големият недостатък на ДОВОС и на инвестиционното предложение е недостатъчното проучване на пазара за предлаганите продукти. Липсват данни за необходимите количества от продуктите в страната и възможностите за реализация в чужбина. Липсват и данни за конкретни финансови обосновки по реализацията им-разходи и приходи. Както знаем, собствеността на терените (земите) в страната са държавна, общинска и частна. В инвестиционното предложение би трябвало да бъде направен анализ на % разпределение на собствеността и нуждите от компост и биостабилизиран продукт. Да се установи къде са най-големите нужди от продуктите и да се направят предварителни договори за количествата, които евентуално ще бъдат закупувани. Държавата и общините трябва предварително да осигурят средства за тези покупки.
2. Механично третиране на отпадъците с цел производство на модифицирани твърди горива, получени от отпадъците (RDF)
На площадката на Яна – Садината, в рамките на механо-биологично третиране (МБТ) се предвижда изграждането на една инсталация за производството на 126000 т/год. модифицирани твърди горива, получени от отпадъци (RDF). При нея високоенергийните материали се отделят и се произвежда (RDF) - модифицирано твърдо гориво. При процеса остава голямо количество отпадък за депониране 450 т/дн. Или 164 000 т/год. Сама по-себе си тази технология не е замърсяваща и вредна за околната среда и хората. Проблемите са от последващото използване на така полученото гориво. Този тип гориво не може да се използува за битови нужди. То може да бъде само и единствено изгорено в инсинератори или съвместно в ТЕЦ-ове или циментови заводи. Инсинератори в България няма, така че остават ТЕЦ-овете и циментовите заводи. В ДОВОС и в инвестиционното предложение не е направено конкретно проучване колко и кои ТЕЦ-ове и циментови заводи отговарят на изискванията за съвместно изгаряне и кои от тях са съгласни да приемат да изгарят горивото (RDF). Нашата информация е, че само един циментов завод отговаря на тези изисквания. Задължително е в ДОВОС-а да бъдат определени конкретните потребителя на това гориво, тъй като към инсталациите за подобен тип гориво има определени изисквания към пречистващите им съоръжения. Останалите ТЕЦ-ове и циментови заводи, за да използват горивото (RDF), трябва да направят допълнителни капиталовложения във филтри и системи за управление и контрол на горивния процес, което е един доста сериозен финансов разход.
По принцип ние не сме съгласни с изгарянето на битовите отпадъци по следните причини:
-при изгарянето на битовите отпадъци се унищожават ценни суровини, които могат да бъдат използвани за вторично производство;
-при изгарянето независимо от използваните инсталации се отделят големи количества газообразни вещества и съединения, които свободно попадат в атмосферата;
-в газовете има голямо количество въглероден диоксид, който е един от основните виновници за промяната на климата;
-в емисиите от газове има голямо количество вредни за природата и човешкия организъм вещества и съединения, някои от които имат комулативен ефект;
-при изгаряне в инсинератор се отделят 20-40 тона на ден опасен прахообразен отпадък, при сегашното количество на отпаъдците;
-има голямо количество неопасен отпадък за депониране.
В ДОВОС-а е предвидено изгарянето на горивото (RDF) да става в циментови заводи. Това е направено при постановката, че „производството на енергия от отпадъци е изключително икономически целесъобразно на фона на нарастващата криза с горивата” и голямото им поскъпване. Когато е разработен ДОВОС-а тази постановка може да е била вярна, но в момента е точно обратното.
В момента почти всички страни са обхванати от глобалната и тежка финансова криза, която прерасна и в икономическа, която е неясно кога ще свърши, намаляване на производството и персонала на предприятията, при предстоящи фалити и затваряне на предприятия и производства, намалено търсени на суровини и горива, драстично намаляване цените на суровините и минералните горива.
Опасяваме се, че при тази криза ще последват фалити, закривания на производства и затваряне на заводи у нас и в чужбина, на които в ДОВОС разчитат (RDF)-а да бъде изгарян. В тази ситуация не е ясно дали предприятията ще са съгласни да влагат допълнително средства за да отговарят на нормативните изискванията. Може да се наложи да се складират ежедневно произвеждани големи количества (RDF), или да бъде депониран. В последният случай това ще бъде много неприятно за столичани. До момента те плащат такса смет, която включва събирането, извозването и депонирането на битовите отпадъци. Като се вземе пред вид, че депонирането не се извършва съгласно европейските нормативни изисквания и в резултат на това заплащането е малко, то таксата смет е поносима.
Но ако се наложи да се заплащат за събиране, транспортиране, третиране с получаване на компост, биостабилизиран продукт и (RDF), инсталациите за третиране и депонирането на всичките продукти от третирането, то ще се получи многократно повече от досега заплащаната такса. Това може да се окаже непосилни за повечето то тях.
В ДОВОС-а няма икономическа обосновка на приетите методи за третиране на битовите отпадъци в сравнение с останалите методи не приети в материала. Няма данни колко ще струва на столичани третирането на един тон битови отпадъци. А това е най-важния параметър за хората.
Ние сме за промишлено третиране на твърдите битови отпадъци, за повторно използване и оползотворяване на различните фракции. Смятаме и винаги сме поддържали становището, че изборът на технологиите за третиране на ТБО, трябва да бъде съобразен с няколко основни показателя:
1. Нулеви или минимални количества емисии в околната среда, особено вредни. Вредните емисии, дори и в количества под нормативните за нас е недопустимо поради комулативния ефект.
2. Нулеви или минимални количества вторичен отпадък.
3. Оползотворяемост на получените продукти-наличност на пазари.
4. Използване в процеса на третиране, на минимални количества горива, енергия и други материали.
5. Цената за третирането на 1 тон ТБО.
6. Количества и вид на третираните ТБО.
7. Странични ефекти (шум, вибрации, миризми и др) на и около площадката за третиране на ТБО.
8. Срокът на експлоатация (живот) на инсталациите, периодичност и времетраене на текущите и основните ремонти.
В заключение ние смятаме, че ДОВОС-ът трябва да бъде доработен и допълнен по разгледаните проблеми. ДОВОС-ът трябва да бъде съобразен и икономически обоснован, в съответствие със съвременното световно икономическо състояние и перспективите за неговото изменение.
