Оценяват процеса на междусекторна интеграция на прородозащитното законодателство в ресурсното законодателство, Националния и Регионалните Планове за развитие като крайно незадоволителен (междусекторната интеграция е задължително изискване на Конвенцията за биологичното разнообразие, Общо европейската стратегия за биологично и ландшафтно разнообразие, Закона за Биологичното Разнообразие и други).
Определят нивото на урбанизация на представителните ландшафти като Черноморското крайбрежие, планинските курортни територии и други като недопустимо високо, неприемливо за обществото и застрашаващо националния интерес.
Оценяват като критично висока заплаха за българската природа – неизпълнението на чл. 21 от Конституцията на РБългария, породено умишлено от несъвършени закони и причинило прекомерната урбанизация и разрушаване на територии с високо биологично и ландшафтно разнообразие.
Определят практиката на замени на държавни и общински земи и гори, породена от умишлено поддържаните законови несъвършенства като на най-значимото посегателство върху националното богатство на страната (според експертни оценки разликата от договорената и пазарната стойност на заменените земи и гори надминава шест милиарда лева).
Оценяват капацитета и възможностите за вземане на решения на държавния сектор в областта на природозащитата като незадоволителен и неспособен да приложи съвременното природозащитно законодателство и своевременно да намали високото ниво на заплахите.
Препоръчват пакет от конкретни законодателни и институционални инициативи, насочени към подобряване на природозащитната политика:
1. Незабавно приемане на специален закон, обявяващ мораториум върху всички разпоредителни сделки (на земени на държавни и общински земи и гори) валиден до пълното реформиране на вътрешното законодателство в тази област (виж т. 2);
2. Приемане на промени в пакета закони, кореспондиращ с чл. 21 на Конституцията на РБългария, насочени към ограничаване на безразборната урбанизация и разрушаване на територии с висока биологична и ландшафтна стойност (необходима е цялостна реформа на нормативната база, регулираща смяната на предназначението на земите и горите);
3. Иницииране на обстойни експертни проучвания и обществени обсъждания, насочени към изработване на Закон за природните ландшафти, задължително и все още неизпълнено изискване от Европейската Конвенция за ландшафта;
4. Иницииране на законодателни промени в ресурсното законодателство (Закон за горите и Закон за водите) с цел ограничаване на корупцията и бракониерството в горския сектор, безконтролния добив на инертни материали в големите реки и други;
5. Промяна на нормативната база регулираща ОВОС и оценки по съвместимост в защитените зони в посока към напълно разделяне на интересите на инвеститорите и оценителите и осигуряване на ефективен граждански контрол не само върху качеството на експертната работа, но и върху нейното финансиране.