Статутът
Още през 1942 г. Сребърна е била обявена за развъдник на водоплаващи птици и в езерото е било забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е била премахната и е бил разрешен лов на водоплаващи птици.
На 20 септември 1948 г. с Постановление на МС “Блатото Сребърна” е било обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Забранено е било косенето на тръстиката и безпокоенето на птиците. За съжаление през следващата година е била изградена дига, която е прекъснала естествената му връзка с река Дунав. Така е спрял притокът на прясна вода в резервата.
От 1965 г. резерватът е включен в категория “А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици).
През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата “МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО. Връчена е специална диплома - експонирана в Природонаучния музей в село Сребърна. 
Най-голямото си признание: резерватът получава през 1983 г., когато е предложен е за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “...като естествена функционираща екосистема..., осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”. Буферната зона на резервата е обявена през 1983 година със Заповед на Комитета за опазване на природната среда /ДВ бр.3/1983/.
Сребърна е в списъка на орнитологично важните места в Европа от 1989 г.
През 1991 г. се правят няколко научни експертизи от български и чужди специалисти и се взема решение за предприемане на решителни мерки за подобряване на състоянието на резервата. Поради влошени екологични характеристики, през 1992 год. резерватът е включен в Списъка на застрашените от заличаване обекти на ЮНЕСКО. В периода от 1992 г. до 1998 г. Българското правителство в лицето МОСВ разработва програма за мерки, насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност. От 1999 г. Сребърна има статут на поддържан резерват и за него е разрешено провеждането на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки.
Усилията през годините се увенчават с успех и в края на юни 2003 г. резерватът е изваден от списъка на застрашените от изключване обекти на световното и културното наследство на ЮНЕСКО. Към настоящия момент ПР ”Сребърна” е включен в списъка на обектите световно културно и природно наследство.

Резерватът
Резерватът Сребърна се намира на 18 км западно от град Силистра и на 1 км от брега на река Дунав. Непосредствено до западния му бряг е едноименното село Сребърна. Езерото заема широка карстова падина. Оградена от изток, запад и юг с голи хълмисти възвишения. Езерото е уникално по рода си със свободно плаващите по повърхността му тръстикови отрови, които при движенията си променят шарката образувана от водните и растителни петна. Изключително вдъхновяваща гледка представлява замръзналото езерно огледало през зимата, която силно контрастира с ярко жъртите тръстики.

Посещенията
Режимът на ПР “Сребърна” регламентира посещенията само с разрешение от Министъра на околната среда и водите. За природолюбители, желаещи да се докоснат до изключителната красота на резервата са достъпни няколко пешеходни пътеки, минаващи покрай границите на защитената територия по високите хълмове от изток, юг и запад. Движението по тях предоставя възможност за достигане до изгледни точки, от където се откриват прекрасни панорами към резервата. Туристическите маршрути са оборудвани с беседки, предвижда се поставянето и на пейки на места с добра видимост към езерото.

Богатството
На територията на резервата са установени 1123 таксона водорасли, 17 вида гъби, 15 вида лишеи, 139 таксона висши водни и влаголюбиви растения, принадлежащи към 45 семейства и 97 рода. От флористичния генетичен фонд на влажните зони в България на Сребърна принадлежат 53% от видовете, респективно 75% от родовете и 78% от семействата.
9 вида са защитени по Закона за защита на природата.
13 вида са включени в “Червената книга на България”.
2 вида присъстват в “Европейския сдисък на застрашените, редките и ендемични растения”.
Общо до момента в резервата са установени 500 вида насекоми.
В самото езеро са установени 18 вида риби от 6 семейства. По Бернската конвенция са защитени 6 от тях: Aspius aspius, Chalcalburnus chalcoides, Leucaspius delineatus, Rhodeus sericeus amarius, Misgurnus fossilis и Pungitius platygaster, включени в Приложение № III. В Националната стратегия брияната Chalcalburnus chalcoides е категоризирана като рядък за България вид, върловката Leucaspius delineatus - като “средно рядък”, а деветоиглената бодливка Pungitius platygaster - като “много рядък”. Същите видове са регистрирани в Червената книга на България като “защитени”.
От земноводните са установени 12 вида, от които 1 вид от Червената книга на България - сирийската чесновница (Pelobates syriacus) и други 8 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На територията на резервата са установени 15 вида влечуги, като 1 от тях - смокът мишкар (Elaphe longissima) е включен в международната Червена книга и Червената книга на България, а други шест вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Най-голямо е разнообразието на птиците. Перлата на резервата е гнездовата колония на къдроглавия пеликан. Броят на птиците в колонията за периода 1950 - 1980 г. варира от 29 до 127 двойки. Видовият състав на птиците в резервата се определя до голяма степен от неговото биогеографско местоположение. Броят на установените в резервата и неговите околности видове е 223. Гнездещи са 54 вида. Два от тях - къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и голямата бяла чапла (Еgretta alba) гнездят само в Сребърна. Други два вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus) и белооката потапница (Aythya nyroca) имат едни от най-значимите гнездови находища у нас, а чевеногушата гъска (Brantha ruficollis) - едно от най-значимите зимовища в страната. Орнитофауната на резервата включва 195 защитени вида, 57 вида, включени в Червената книга на България и 12 глобално застрашени вида.
Проучванията на бозайниците в резервата са установили 41 вида, разпределени както следва: 7 вида насекомоядни бозайници, 2 вида прилепи, 13 вида хищни, 5 вида копитни, 18 вида гризачи, 1 вид заек. Световно застрашен вид е видрата. В европейската Червена книга са включени 13 вида.