Статии и интервюта

“Днес, 26 октомври 1989 година, когато нашата столица привлича вниманието на световната общественост с екологичния форум, който е етап от развитието на Хелзинкския процес, станахме свидетели на осъдително насилие. В центъра на София, посред бял ден, цивилни и униформени служители на Министерството на вътрешните работи с груба сила и нецензурен език задържаха за различно време около тридесет граждани – активисти и симпатизанти на независимото сдружение “Екогласност”, както и случайни минувачи, оказали се в градинката при заведението “Кристал”. Претекстът за тази акция бе събирането на подписка от “Екогласност”, с която подписка българската общественост иска публичност и дискусия по един скъпо струващ проект, заплашващ сериозно да увреди реката Места и планината Рила...”

 

В отговор на интервюто на журналиста Виктор Иванов с Андрей Ковачев, публикувано във в. "24 часа"

Прочетохме интервюто с Андрей Ковачев (в качеството му на съпредседател на новосъздаваща се партия) и бихме желали да коригираме налагащото се от него отрицателно отношение в очите на избирателите към целия „зелен” политически сектор. А то е по две линии. Първата е по отношение на типичния балкански партизанлък, който е една от основните причини за съсипване на държавицата ни. Само преди месец единствените реално съществуващи досега партии (със съветници и кметове по места) в този сектор – Зелената партия и "Зелена България" се обединихме в единна структура – "Зелена партия/Българските зелени". Това е уникален за българската политическа действителност акт! Обратно, в „добрия” балкански стил Андрей обявява своята (и на бъдещата си организация) уникалност като борци за истината и постулира моралното си превъзходство над всички останали структури в този политически спектър. И то въз основа на аргументи, които чисто и просто са неверни.