В последните месеци се вдигна много шум по медиите по повод и с цел да се привлече общественото мнение към вредата от охлювите “рапана” по нашето Черноморие. Всички тези медии с тревога напомнят известни истини за рапаните, че са инвазивен вид, че унищожават популацията на черната мида, че нарушават така баланса на биоразнообразието в шелфа. Странно обаче е това, че всички тези медийни писания довеждат читателите до едно и също решение – унищожаването на рапаните трябва да започне възможно най-скоро и начинът за това е траленето на морското дъно.
Траленето е забранено от 2002 г. у нас със закон, защото нарушава още повече екосистемата, защото унищожава полетата на черната мида, защото в траловете  попадат и други дънни обитатели и риби, защото при драгиране на дъното се вдига тиня и утайка, която задушава хайвера на рибите и намалява още повече популацията им.
С всяка изминала година екосистемата на Черно море се нарушава все повече от замърсяване с химични, радиоактивни, твърди отпадъци, директно вливащи се в него канализационни води и нефтени разливи.
В резултат на многогодишен усилен риболов в Черно море са намалели рибните запаси в морето драстично и от 26 вида през 60 г. на миналия век, са останали само 4 сега. Силно се разпространява медузата Mnemiopsis leidyi в крайбрежните води и всичко това показва, че предстои тотална промяна в биоразнообразието на морето.
Научни изследвания на процесите няма и никой не може да каже с колко точно намаляват рибните запаси в Черно море или с колко се увеличава количеството на рапана. Въпреки това обаче, медийната кампания усилено призовава към изтребване с тралове на рапана, като най-голямото бедствие на морето.
Всички алогизми в медийните публикации се изясняват, когато става ясно, че не вредата от рапана е основната им идея, а необходимостта на бизнеса, занимаващ се с улова и преработката им.
За да увеличи количествата уловен рапан и да запълни капацитета на преработващото оборудване в обем от 20 т. на ден, бизнесът се нуждае от обществена подкрепа, за да лобира отмяна на закона, забраняващ траленето на морското дъно.
През миналата година варненската фирма “Електа” е вложила 2.1 милиона лева само в оборудване за фабрика за преработка на месо от рапани.
Ясно е, че този обем от 20 т. на ден не може да се реализира с ловенето на рапаните по разрешения метод с водолази.
За да реализират своята бизнес програма максимум, те инициират усилена пропагандна кампания срещу рапаните и за разрешаване улова им чрез тралене на дъното.
В момента 100% от износа на аквакултури от страната ни е на рапани. Рапанът представлява 50% от възможния улов в Черно море.
Устойчивистта на рапаните към замърсяването на морето е удивителна и след време може да се окаже, че освен тях в морето няма друг вид живи аквакултури.
Позицията на „Зелена партия/Българските зелени”  по темата за рапаните е  да се възложи на Института по океанология към БАН да направи:
-    изследване на популацията на аквакултурите в българския шелф и да излезе с препоръка за това “дали и до колко рапаните са причината за намалялото биоразнообразие в морето”;
-    проверка до колко траленето на дъното би влошило ситуацията с черната мида и другите дънни обитатели;
-    карта на актуалното състояние на биоразнообразието в българския шелф;
-    локализация на замърсяванията по дъното на  морето с твърди битови и пластмасови отпадъци и да се изготви проект за почистването му.
Предложения за каквито и да е изменения на “Закона за рибарството и аквакултурите” да се правят само на базата на научни изследвания и установяване на фактите.
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да спазва стриктно задълженията си и да не допуска бракониерско тралене на дъното до завършване на въпросните изследвания, проучвания и предложения от страна на Института по океанология към БАН.