“Днес, 26 октомври 1989 година, когато нашата столица привлича вниманието на световната общественост с екологичния форум, който е етап от развитието на Хелзинкския процес, станахме свидетели на осъдително насилие. В центъра на София, посред бял ден, цивилни и униформени служители на Министерството на вътрешните работи с груба сила и нецензурен език задържаха за различно време около тридесет граждани – активисти и симпатизанти на независимото сдружение “Екогласност”, както и случайни минувачи, оказали се в градинката при заведението “Кристал”. Претекстът за тази акция бе събирането на подписка от “Екогласност”, с която подписка българската общественост иска публичност и дискусия по един скъпо струващ проект, заплашващ сериозно да увреди реката Места и планината Рила...”
Така започва една декларация, изпратена до председателя на Народното събрание и медиите. Тя е на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България – една от основните дисидентски организации у нас, създадена през 1988 г. Сред учредителите на Клуба, а и на сдружението “Екогласност” е Александър Каракачанов, секретар на сдружението. 20 години по-късно той ни връща към атмосферата и събитията в навечерието на Голямата промяна.
“Още с учредяването на 11 април 1989-а на “Екогласност” ние си поставихме няколко цели: борбата за демокрация, за открито общество. Неща, за които в тогавашния Съветски съюз вече се мислеше и се говореше в обществото, а при нас не ставаха. Там беше започнала перестройката, която доведе до демократизация в Източния блок, но България тогава много изоставаше. И в нашите първи документи при учредяването на “Екогласност” това е записано много ясно. Оттам нататък ние трябваше да намерим конкретни поводи, за да изразим своите граждански позиции. Един от тях беше наближаващият тогава екофорум, който щеше да бъде през есента. Ние решихме да поставим проблемите на българската околна среда пред обществеността и да го направим открито. Една от тезите, които аз тогава отстоявах, а и не само аз, е, че “Екогласност” не е тайна, нелегална организация, а открито гражданско сдружение. И не се притесняваме от никакви ченгета, казваме всичко открито пред хората. Затова решихме да излезем и да събираме подписи в защита на Рила и Места, срещу един проект за големи водохващания в района. Имаше опасност от вземане на водите от Рила и изпращането им за София, а това можеше просто да пресуши планината. Така че това бе един наистина сериозен екологичен и социален проблем, защото можеше да остави не само природата, но и хората в района без вода. Важното е, че в подписката минаха да се подпишат над 10 хиляди човека, а това е голямо постижение през 1989 година, все още в разгара на социализма, Живков още не беше паднал от власт. И да отидеш и да се подпишеш под едно такова възвание, което директно критикува властта... Вярно, не заявяваш, че не си доволен от социализма и комунизма и че искаш той да падне, но ти заставаш срещу властта. Това беше нечувано и недопустимо тогава. И мисля, че това, което направи “Екогласност”, беше много повече според мене от падането на самия Живков, защото хората разбраха, че можеш да си изразиш мнението, че можеш да бъдеш гражданин, че могат да се променят нещата.”
На 3 ноември “Екогласност” организира шествие до Народното събрание, в което се включват няколко хиляди демонстранти.
“Когато правехме първия голям масов митинг-шествие, с който внасяхме подписка по екологичните проблеми на Рила и Места, хората пееха “Хубава си моя, горо” – продължава Александър Каракачанов. – Но по-важното е, че викаха и “Демокрация!” За първи път се чу масово да се иска демокрация именно на този протест след 40 и повече години мълчание в България.”
Една седмица след това, на 10 ноември, на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от длъжността генерален секретар. Тази дата се смята за начало на демократичните промени в България.
“Сдружението “Екогласност” имаше своя принос за събуждането на общественото съзнание, но в никакъв случай не искам да кажа, че едва ли не ние сме направили 10 ноември. А падането на Живков още не значеше падане на комунизма – отбелязва Александър Каракачанов. – В истинския смисъл комунизмът падна окончателно с приемането на новата Конституция от Великото народно събрание през 1991 г., с която се смени държавното устройство. Датата 10 ноември може да има някакво символно значение, но това е само началото на промените. Искам обаче да кажа, че това беше един неизбежен исторически процес, който в световен мащаб тръгна от Съветския съюз. И според мене той беше по-добрият вариант, отколкото да стигнем до някаква световна война. Защото можеше и това да стане, ако някои тогавашни съветски ръководители се бяха заинатили и бяха решили, че трябва да се държат властта и комунизмът, докато те са живи. Така че в този смисъл това беше един исторически процес, в който, обаче, мисля, че ние изпълнихме нашите задължения като граждани.”
След промените Александър Каракачанов е депутат във Великото народно събрание и в XXXVIII парламент. В периода 1990-91 г. е кмет на София. Доктор е по философия, завършил е и икономика. В края на 1989 г. е сред основателите на Зелената партия, чийто секретар е днес.
“За съжаление, най-малко се промениха хората през изминалите 20 години, тъй като трябва поне едно, а може би и повече поколения, за да се смени манталитетът – казва той. – Проблемът не е в това, дали сме станали по-лоши или по-добри, а просто да се научим да бъдем граждани. Защото гражданската позиция, гражданското общество не е само в това да отидеш на четири години веднъж да гласуваш. Между две гласувания за парламент или за друг орган на властта ти трябва да продължиш да си отстояваш пред държавата интересите – съвместно и организирано с всички, които са засегнати. В противен случай демокрацията се изражда в някакво подобие: българинът отива, гласува на едни избори, после се скрива, приказва срещу властта, но не прави нищо и чака да дойде поредният спасител, който да оправи нещата. Но обикновено това не се случва.”
На 3 ноември “Екогласност” организира шествие до Народното събрание, в което се включват няколко хиляди демонстранти.
“Когато правехме първия голям масов митинг-шествие, с който внасяхме подписка по екологичните проблеми на Рила и Места, хората пееха “Хубава си моя, горо” – продължава Александър Каракачанов. – Но по-важното е, че викаха и “Демокрация!” За първи път се чу масово да се иска демокрация именно на този протест след 40 и повече години мълчание в България.”
Една седмица след това, на 10 ноември, на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от длъжността генерален секретар. Тази дата се смята за начало на демократичните промени в България.
“Сдружението “Екогласност” имаше своя принос за събуждането на общественото съзнание, но в никакъв случай не искам да кажа, че едва ли не ние сме направили 10 ноември. А падането на Живков още не значеше падане на комунизма – отбелязва Александър Каракачанов. – В истинския смисъл комунизмът падна окончателно с приемането на новата Конституция от Великото народно събрание през 1991 г., с която се смени държавното устройство. Датата 10 ноември може да има някакво символно значение, но това е само началото на промените. Искам обаче да кажа, че това беше един неизбежен исторически процес, който в световен мащаб тръгна от Съветския съюз. И според мене той беше по-добрият вариант, отколкото да стигнем до някаква световна война. Защото можеше и това да стане, ако някои тогавашни съветски ръководители се бяха заинатили и бяха решили, че трябва да се държат властта и комунизмът, докато те са живи. Така че в този смисъл това беше един исторически процес, в който, обаче, мисля, че ние изпълнихме нашите задължения като граждани.”
След промените Александър Каракачанов е депутат във Великото народно събрание и в XXXVIII парламент. В периода 1990-91 г. е кмет на София. Доктор е по философия, завършил е и икономика. В края на 1989 г. е сред основателите на Зелената партия, чийто секретар е днес.
“За съжаление, най-малко се промениха хората през изминалите 20 години, тъй като трябва поне едно, а може би и повече поколения, за да се смени манталитетът – казва той. – Проблемът не е в това, дали сме станали по-лоши или по-добри, а просто да се научим да бъдем граждани. Защото гражданската позиция, гражданското общество не е само в това да отидеш на четири години веднъж да гласуваш. Между две гласувания за парламент или за друг орган на властта ти трябва да продължиш да си отстояваш пред държавата интересите – съвместно и организирано с всички, които са засегнати. В противен случай демокрацията се изражда в някакво подобие: българинът отива, гласува на едни избори, после се скрива, приказва срещу властта, но не прави нищо и чака да дойде поредният спасител, който да оправи нещата. Но обикновено това не се случва.”
24.10.2009 г.
Интервю на Ал. Каракачанов за БНР
Автор - Венета Павлова
