Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”

Александър Каракачанов е роден на 11 септември 1960 г. в София. Завършва философия и макроикономика. Доцент, преподавател в Софийския университет. Един от основателите на Клуба за гласност и преустройство, съучредител на Комитета за защита на Русе. Учредител на Екогласност, създадена в неговия апартамент на 11 април 1989 г. Учредител и председател на Зелената партия. Първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., в периода 1990-1991 г. Депутат в 38-то Народно събрание (1997-2001) от Зелената партия.

- Вие бяхте първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., как оценявате сегашното управление на града?

- Оттогава има известно подобрение, макар и частично. Може би намаля корупционният натиск върху територията на София. По времето на Софиянски имаше бум на незаконни строежи. Поне една трета от Южния парк беше орязана и застроена по най-нагъл начин. Цялата Южна дъга беше застроена и след това трябваше да се изкупуват същите тези приватизирани преди това парцели. Сега по-малко хора идват да се оплакват, че искат да им отрежат градинката, за да строят блок. Но благодарение на това, че в София влязоха много европейски пари, се създаде впечатление, че сегашната й управа работи много добре. Лесно е с чужда пита да правиш помен. София има огромен потенциал, тъй като е единственият град, държава в държавата - в добрия смисъл на думата. Но биха могли да се направят много повече неща за обикновените хора. За богатия столичанин е направено достатъчно, но за редовия гражданин си остават проблемите с вътрешните комуникации в малките улици. Големият проблем на София е липсата на възможност за младежта да оползотворява свободното си време по разумен начин. Имаше Софияленд, който все пак предлагаше интересни неща: оказа се, че и това е далавера, за да вземат територията под него. После го закриха и сега се канят да строят някакъв комплекс, тъй като мястото е хубаво, практически е в Борисовата градина. София е град, в който не може да се спортува или пък това излиза скъпо. Докато Борисов беше кмет, имаше идея да се строят игрища, но тя заглъхна и те отидоха в частни ръце. За да играеш на такова игрище, трябва да платиш 45 лева за час. Кметството може да направи много неща, но явно има други приоритети. Липсва социална политика.

- Как оценявате новите архитектурни решения в столицата?

- Тъй като винаги ще има недоволни, тези решения трябва да стават след широко обсъждане. Боя се обаче, че в кметството правят нещо друго - бързат да усвояват пари. Един абсурд, който предстои да стане, е покриването на Перловската река от Орлов мост чак до националния стадион “Васил Левски”. Искат да вкарат канала отдолу и отгоре да строят. За много архитекти идеята е абсурдна. Очевидно това се прави, защото е възможност да се усвоят някакви пари. Всъщност тези няколко десетки милиони би трябвало да отидат за кръстовището на “Ситняково”, където ежедневно се получава огромна тапа. Много неща могат да се направят, но типично по нашенски приоритетите никога не са ясни, за да може в последния момент да се врътне някоя далавера. Това е другият проблем на София.

- Според вас, до каква степен играят роля частните интереси във вземането на решения?

- Със сигурност играят роля. Ако по времето на Софиянски нещата бяха доста по-очевидни и грозни, сега като че ли станаха по-”културни”. Както се казва, преди крадяхме нагло, а сега по-елегантно. Днес нещата станаха много размазани. В момента кмет е една симпатична дама, която дори не е цялата в бяло,

а в приглушено сиво. Появява се, когато трябва да се открие нещо, казва няколко хубави думи, с никого не се кара, няма политически амбиции. Но софийският кмет фактически е начело на една малка държава. Да нямаш ясни позиции по кардиналните въпроси на София най-малкото говори, че или не управляваш столицата, или бягаш от това. Имам чувството, че София се управлява от някакъв конгломерат, който стои зад това симпатично лице. Това са по-скоро подозрения. Не виждам ясна политическа позиция на кмета за големите проблеми на града.

- Въздухът в София е най-мръсният сред европейските столици. Има ли изход от това положение?

- Има голям проблем с току-що пуснатия завод за преработка на отпадъци. От тях ще правят брикети, които са компостирани боклуци, съдържащи неизвестни вещества. Те трябва да се изгарят само на определени места. Всъщност това е една морално остаряла инсталация, която ни пробутаха по неясни причини по времето на Бойко Борисов. Имаше много по-модерни решения без тези палети, които уж щели да понижат себестойността на парното, понеже ще ги горят в софийските ТЕЦ-ове. Това не може да стане, необходими са специални устройства, иначе има опасност да изтровят населението. Боя се, че всичко ще се замаже, ще трупат палетите някъде и накрая ще ни излезе 2-3 пъти по-скъпо, както стана с балирането на боклуците по времето на Софиянски - другия голям срам за София. Въздухът над града е замърсен с прахови частици и нищо не се прави. Но за това не се говори.

- По повод замърсяването на София - какво се промени в политиката на Зелената партия, с която сте свързан от създаването й преди 25 години до днес?

- И Европейската, и българската Зелена партия имат лявоцентристка политика в европейския смисъл на думата. БСП не можа да се превърне от тоталитарна в лява, а стана олигархична партия. Тя е представител на българската олигархия, тъй като най-ярко се обвърза с нея. Една лява партия не може да бъде олигархична. Ние сме на този хал, защото провеждаме най-отвратителния вариант на неолиберална, крайно дясна политика. Ние нямаме производство. Българското псевдодясно - лявото изобщо го няма - се интересува единствено от частните интереси на същите тези олигарси. Ние в Зелената партия искаме да се промени тази абсурдна политика. Тя не работи за обикновените граждани, нито за интересите на държавата.

- Как стигате до обикновените хора, възможно ли е да бъдете фактор в политиката?

- В България основните медии се държат от няколко групировки, които пускат само това, което им е изгодно. Говори се много за проблемите с цените на горивата. Защо никой не споменава сакралните имена “Лукойл” и най-вече Валентин Златев? Той държи 70% от течните горива, 30% от бензиностанциите, 70-80% от акцизните складове, провежда политика на т.нар. отстъпки, с която принуди всички бензиностанции да играят по неговата свирка. Това е причината у нас да има монопол върху цените на горивата. Вероятно по същия начин държат и 80-90% от политиците. Премиерът е личен приятел на Златев. По същия начин са монополизирани и медиите. Затова ни е трудно да стигаме до хората и търсим начини да се обединим с онези, които мислят като нас. Израз на това е коалицията за местните избори в столицата - “Справедлива София”, в която участваме с още две партии.

- Прогнозата ви за предстоящите местни избори?

- Един приятел ми каза: за какво да издигаме листи, като всичко е предрешено? Българският живот е силно монополизиран във всички сфери. В средните и големите градове няколко големи бизнесмени определят основните неща и влияят върху всички, а в София си облъчван от същите тези монополизирани медии. Ако не се преборим с това, държавата няма да излезе от блатото, в което сме затънали.

- Кой е най-големият проблем на икономическия живот в България?

- Грабителската данъчна система. Тя е основана на ДДС - данък добавена стойност, който плащаме всички, като отидем да си купим хляб в магазина. Плащаме веднага 20% отгоре. Каквото и да правим, винаги ни вземат с 20% по-скъпо, докато на бизнеса, или т.нар. производители, им вземат 10%, ако изобщо успеят да им вземат нещо, защото те имат какви ли не начини за криене на печалби. Всичко е стоварено върху гърба на обикновения гражданин. На практика милиарди левове са освободени от данъци. Тях, обаче, не ги инвестират. За разлика от други европейски столици София е градът с най-много скъпи коли, а сме най-бедната държава в Европейския съюз. Това говори, че тези пари не се инвестират в производството. Управляващите провеждат политика в интерес на хора, чиито бизнес е да крадат от държавата.

- Как оценявате политиката на общината спрямо Витоша - вилите пълзят все по-нагоре?

- Има опасност до десетина години планината да се застрои нагоре чак до средата. Типичен пример за беззаконието на Витоша е “Копитото”. Иван Костов уреди собствениците братя Джанкови, като им разреши с държавни пари да построят хотелската база. Това бяха пари на РВД (ръководство въздушно движение - б.р.). Сключиха договор за няколко милиона да построят хотел, после щели да дават на РВД да ползват по някоя стая. Построиха четворно по-голяма сграда, и то в нарушение на закона. През 1997 г. Иван Костов събра СДС и ги принуди да гласуват в Народното събрание понижаване на статута на Витоша от национален в природен парк, за да могат да узаконят строежа на братя Джанкови.